Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 80

— Да? Какво ще стане, след като и без това си тук? — Изведнъж гласът на Рейнолд зазвуча остро.

Погледът на сестра му омекна.

— Вярвам, че си имал своите основания да постъпиш така, все едно какво си направил, затова си позволявам да те поздравя най-сърдечно за женитбата ти.

— Е, много ти благодаря.

— Няма нищо. Само че ще ми позволиш да присъствам, когато обясняваш всичко това на мама.

— Което трябва да стане колкото се може по-скоро, доколкото разбирам?

— Естествено. Тя те моли да й представиш съпругата си, за да я… ами да я види. — Дебора хвърли бърз поглед към Анжелика и веднага се извърна настрана.

— Значи мама си е останала същата властна личност, каквато беше и преди — усмихна се меко Рейнолд. — Когато й пишеш, те моля да й съобщиш, че ще побързам да изпълня волята й.

— С най-голямо удоволствие, макар че тя няма да ми повярва.

Анжелика погледна към Майкъл и се удиви на съчувствието в погледа му. Още по-объркващ беше тонът, с който разговаряха помежду си Рейнолд и неговата полусестра.

Никога досега тя не беше общувала по този начин с хората около себе си. Колко ли споделени тайни бяха нужни, колко ли часове весели разговори, за да се постигне тази непосредственост? Тя копнееше за такава близост и в същото време се съмняваше, че е способна да я прояви. Особено към съпруга си. Той си имаше сестра, която го разбираше. Защо му беше жена? Особено такава, на която не си беше направил труда да обясни, че има сестра и майка.

Да, но тя изобщо не го беше попитала за семейството му. Каква идиотка беше да смята, че Рейнолд е видял светлината на света в някоя улична канавка и оттогава се е оправял съвсем сам. Разбира се, това беше влиянието на леля й. А може би свидетелстваше за глупавата й наивност. Вероятно щеше да бъде по-близо до истината, ако признаеше, че е била толкова погълната от собствените си страхове и мъки, че не се е заинтересувала от живота на Рейнолд. Беше приела онова, което беше чула от него и от другите, без да се опита да излезе извън тези обяснения. Сама си беше виновна, че не беше спечелила доверието му.

А може би не? Тя го разбираше достатъчно добре, за да знае, че го изкушава да се сближи физически с нея, но не да я удостои с доверието си. Въпросът беше само защо? И какво общо имаха тези размишления с отношенията между брата и сестрата?

По-късно, след мъчително дългия следобед и вечерята, която сякаш никога нямаше да свърши, Рейнолд бе посетен от Дебора в работния си кабинет. Когато я видя на вратата, лицето му съвсем не изрази въодушевление. Той остави сребърната писалка, облегна се назад, пъхна пръсти в илиците на жакета си и зачака.

— Знаеш ли — започна Дебора, след като затвори вратата зад гърба си, пристъпи към писалището и приседна на крайчеца на един стол, — напомняш ми на ловното куче, което имахме, когато бях още малко момиче. Олд Белоу, нали помниш името му? Всеки път, когато подгонеше елен към татко, избягваше някъде и убиваше зайче, за да има нещо и за него. Тъй като подобно поведение е неприемливо за ловно куче, Олд Белоу изяждаше плячката си тайно или я криеше. Веднъж мама намери убито зайче под възглавницата на дивана. Разбра доброто куче, но не се зарадва особено на постъпката му.