Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 81

— Анжелика — отговори с горчивина Рейнолд — не е зайче. Тя нито е особено бърза, нито е мъртва.

— Но тя е нещо като награда за теб. Не смяташ ли, че има право да узнае защо си я взел за жена?

— Един ден ще го узнае. Неизбежно е.

— Но това трябва да стане, когато е изгодно за теб, нали? Нима искаш да те мрази?

По лицето му не трепна нито мускулче.

— И това изглежда неизбежно.

Дебора наклони глава, сякаш тежката коса щеше да прекърши стройния й врат, и го измери с внимателен поглед.

— Разбирам защо го правиш. Или поне мисля, че го правиш, за да си възвърнеш „Боньор“, тъй като съпругът има право да управлява имуществото на съпругата си. Но нима нямаше по-почтен начин да постигнеш тази цел? Нима не можеше да я ухажваш и да се ожениш за нея, без да оставиш в душата й чувството, че я мамиш?

— Какво искаш да кажеш? Може би трябваше да й предложа сърцето си, ръката си и името си като някой незрял младок без брада? — попита горчиво той. — Тя нямаше да иска и да чуе.

— Не всички жени са като Клотилд — възрази сърдито Дебора. — Освен това ти си спасил живота на Анжелика. Този факт би трябвало да има известна тежест.

— И кога, според теб, трябваше да я ухажвам — преди или след експлозията? Тя беше сгодена и беше под закрилата на баща си, който — можеш да бъдеш сигурна в това — не е особено добре настроен към мен, да не говорим какво би се случило, ако беше узнал кой съм. А тя все още помни как се нахвърлих върху нея… — Погледът му издаваше отвращение от самия себе си.

Дебора вдигна ръка към устните си и шумно пое въздух.

— Кога? На борда на парахода? Не, не си направил това!

— Не, не съм го направил, благодаря за доверието — отвърна Рейнолд и въздъхна. — Но можеше и да се случи. Твърде малко са жените, които съм желал по този начин. Отидох при нея с намерението да я компрометирам, а след това с неохота да се съглася да я направя своя законна съпруга. Една стара приятелка, мадам Парнел, трябваше да ни завари заедно в кабината й. За съжаление експлозията осуети плановете ми.

— Експлозията значи! Слава богу, мама и аз не знаехме, че си бил на борда на „Кралица Катлийн“!

— Ако знаехте, щях да ви осведомя за спасението си — усмихна се безрадостно той.

— Така ли? — Дебора облещи очи с добре изиграно смайване. — Много си бил деликатен! Защо тогава не се сети да ни уведомиш и за сватбата си, преди половината Ню Орлиънс да е посегнал към перата, за да пише на мама?

Рейнолд отвърна поглед от лицето й и се загледа в догарящите свещи на писалището си.

— Исках да й дам време да възстанови силите си. Смятах, че по този начин ще поправя поне отчасти онова, което сторих на парахода. Освен това — добави честно той — исках да консумирам брака, преди да сме го отпразнували.

— Много… интересно — промърмори сестра му и се вгледа замислено в затвореното му лице.

— Понякога и аз умея да се съобразявам с другите хора — отвърна кратко той.

— И то на каква цена — гласеше съчувственият й коментар. — Сега разбирам защо си сърдит като ранена мечка.