Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 74

Да. Това беше единственият шанс. Тя беше мила и почтена, но в същото време беше жена, способна на голяма страст. Страстта се криеше дълбоко в нея и само от време на време избликваше на повърхността, както кратка светкавица пронизва бурното небе. Той трябваше да освободи тази дремеща страст. Откога копнееше да бъде първият, който ще се справи с тази трудна задача.

Желанието му не произлизаше от самовлюбеност и деспотизъм, о, не. Тя трябваше да проумее, че се нуждае от него, че има нужда от помощта му, за да се освободи от закостенелите правила и строги принципи, на които се подчиняваше досегашният й живот. Тя беше очарователна, но можеше да бъде още по-топла и свободна, по-чувствена и изкусителна. Той искаше да види всички тези неща и не можеше да понесе мисълта, че друг мъж би могъл да го изпревари.

Съществуваше голям риск. Анжелика имаше непогрешим инстинкт и силна интелигентност. Може би щеше да открие измамата. Ако го направеше, всичко щеше да свърши, той беше сигурен в това.

Дете. Нейното дете. Неговото дете. Дали беше достатъчно смел, за да го направи? Нали знаеше колко пронизваща е болката от загубата. Бъдещият малък, крехък заложник на кръвта му щеше да държи в малките си ръце не само майката, но и него.

Какво щеше да прави, ако тя се опита да му отнеме детето? Какво?

— Господи! — прошепна умолително той и вдигна поглед към небето. Стоя дълго така, загледан с тъмен поглед в сивите облаци.

Никой не му отговори.

Анжелика беше почти заспала, когато чу, че вратата на спалнята се отваря и затваря. Беше прекарала цяла вечност в салона, но Рейнолд така и не се появи. Тревогата й постоянно нарастваше. Сигурно я беше изпратил в къщата, за да се справи с друга група нападатели; сигурно беше решил да отиде при друга жена; сигурно изобщо беше забравил, че тя го чака. Страхът се превърна в съмнение, съмнението в гняв, а накрая гневът отстъпи място на презрението и наранената гордост. Толкова й се искаше да застане пред него и направо да го попита къде е бил. Единственото, което я възпря да го направи, беше съзнанието, че поведението й ще издаде колко важен е отговорът му.

Тя остана в леглото си, само се обърна на една страна и го изгледа с присвити очи. Огънят в камината беше угаснал, само бледата луна зад завесите осветяваше стаята. Рейнолд беше само синкава сянка. Без да каже дума, той свали жакета си, откопча маншетите и с гъвкави движения свали ризата и панталона си. Подреди дрехите си на един стол и пристъпи към леглото.

Дали някога щеше да свикне да го гледа гол? Е, сега поне не трябваше да обръща глава. Беше й достатъчно да задържи погледа си върху мощния му гръден кош, за да се възхити от великолепието на тялото му.