Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 76

— Любов ли? — попита тя с напрегнат и в същото време несигурен глас. — Ти не говориш за любов. Ако сме честни един към друг, трябва да признаеш, че желанията ти не се различават особено от тези на типовете, които ни нападнаха тази вечер. Само че желанието за малко забавление при теб е още по-страшно, защото е съзнателно, то идва от главата, а не от тялото или от сърцето. Добре, ще ти кажа. Наистина съм се питала как ще се чувствам като твоя истинска жена, но ако си въобразяваш, че можеш да се възползваш от мислите ми за своя собствена изгода, значи си се излъгал. Ако един ден се влюбя, ще обичам този мъж не само с тялото, но и със сърцето и разума си.

Когато Анжелика свърши с малката си реч, в стаята надвисна мъчителна тишина. След минута Рейнолд се изсмя кратко и безрадостно.

— Смайващо!

— Не те разбирам. — Анжелика не знаеше защо му бе наговорила всичко това, но знаеше, че е казала истината.

— Знаеш ли — заговори тихо той, — аз мислех, че ще ти е полезно, ако събудя плътските ти инстинкти.

— Моите инстинкти са наред — отговори студено тя. Вярно е, имаше време, когато се съмняваше в това. Но сега виждаше нещата съвсем ясно. Проблемът беше там, че годеникът й не беше мъж за нея.

— Ами ако кажа, че те…

— Не!

Паниката, която се криеше зад тази единствена дума, беше толкова силна, че дори Анжелика я долови ясно.

— Добре — съгласи се той. — Защото ти няма да ми повярваш, нали? Любовта не е практична. Или поне не винаги. За съжаление.

С едно-единствено гъвкаво движение, той се претърколи настрана и скочи от леглото. Взе дрехите си, излезе от стаята и тихо затвори вратата зад гърба си.

Анжелика поклати глава и с тежка въздишка се отпусна на възглавниците.

Толкова искаше да му повярва. Това беше най-страшното.

9

Когато съобщиха за идването на Майкъл, Анжелика тъкмо лежеше на един шезлонг в салона. Беше сложила на челото си кърпа, напоена в розова вода, за да намали нетърпимото главоболие, и пиеше билков чай. Зарадва се, че ще си има компания, защото Рейнолд беше излязъл още рано сутринта и тя се чувстваше зле и изпитваше безкрайно съжаление към себе си.

Освен това цяла сутрин беше мислила за баща си и за това, че той й бе отнет точно в мига, когато можеше да узнае нещо повече за живота му. Въпреки болестта му, тя очакваше с нетърпение дългите часове в „Боньор“, през които щеше да слуша разказите му за миналото и да се наслаждава на компанията му. Сега той беше мъртъв и мечтите й никога нямаше да станат действителност.

Майкъл беше точно човекът, който беше в състояние да я изтръгне от това състояние на потиснатост. С ведрото чувство за хумор, с постоянната лека подигравка в очите му и естествения му интерес към света на чувствата и мислите й той скоро успя да я накара да седне удобно на дивана и да се засмее.

Майкъл опита подсладения билков чай, изкриви лице и обяви, че това е невъзможно да се пие. Тъй като в дома на Рейнолд се чувстваше като в къщи, повика Естел и съвсем естествено я помоли за вино и сладкиши, а когато узна, че Анжелика е отказала да обядва, поръча голяма чиния с маслини, сирене и мариновани пържени рибки.