Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 73

Другият мъж облиза устни и проследи движенията на Рейнолд.

— Като размисля, струва ми се, че започвам да си спомням. Попитала ги е, но младият не е казал нищо, а старият само е плакал за дъщеря си. Опитвал се да открие какво е станало с нея след експлозията, но узнал само, че е изчезнала. Направо не бил на себе си. А на следващата сутрин вече били заминали.

— Кой ден точно е станало това?

— Доколкото знам, преди повече от седмица.

Изражението на Рейнолд не издаваше с нищо колко го заинтересуваха тези вести. Гласът му прозвуча замислено:

— Вероятно са заминали на север.

— Не сте прав. Потеглили са на юг, в посока Ню Орлиънс, и през цялото време са разпитвали за русата лейди. Доколкото видях, тази, която живее при вас, много прилича на нея. — Дребният мъж го изгледа дръзко с блестящите си очички.

— Сигурно говорите за жена ми? — Думите дойдоха ясни и отчетливи и носеха смъртоносна заплаха. — На ваше място не бих я споменавал.

— Господи, разбира се, че не! Не може да бъде тя. Съжалявам. — Мъжът направи крачка назад и натъпка кесията със златото в джоба си, сякаш се страхуваше, че Рейнолд може да му я вземе, а после да го прати на оня свят.

— Е, добре. — Рейнолд вече не се доверяваше на гласа си, затова се задоволи да кимне кратко с глава в знак на сбогуване. Напълно неподвижен в мрака, той проследи с мрачен поглед агента, който се измъкваше крадешком.

Значи Едмънд Крю беше оцелял.

Той беше оцелял и може би вече знаеше, че дъщеря му е отведена в Ню Орлиънс от мъж, който при определени обстоятелства можеше да се смята за враг. Крю нямаше да посмее да се изправи открито срещу него, но непременно щеше да се опита да си възвърне дъщерята. Вероятно нападенията бяха негова работа, но след като мъжете, наети да го убият, се оказаха негодни, той очевидно беше решил да вземе работата в свои ръце.

Крю беше жив. Крю търсеше отчаяно дъщеря си и следователно отново се намесваше в играта.

Всъщност, той би трябвало да се радва. Сега отново имаше възможност да си отмъсти за смъртта на Жерар Дюло, все още можеше да използва Анжелика за унищожаването на мъжа, отговорен за смъртта на несъщия му баща.

Междувременно обаче беше настъпила промяна.

Милата, красива, добра Анжелика. Тя никога нямаше да му прости, ако си позволеше да я използва, никога нямаше да му прости, ако причинеше болка на баща й. Какво да направи, за да не я загуби?

Отначало тези доводи не играеха никаква роля в пресмятанията на Рейнолд. Ако изобщо се беше замислял за чувствата на Анжелика, той беше приемал, че лесно ще сломи съпротивата й, по възможност чрез измама, а при нужда и с насилие.

Не, не беше толкова лесно. Тя имаше високи изисквания и никога не би се задоволила с нещо дребно. Никога нямаше да дари любовта и доверието си на мъж, който съзнателно не беше обърнал внимание на тези изисквания.

Но кой можеше да му каже дали тя изобщо ще го обикне? С какво право той очакваше, че тя ще се привърже към него? Ако не получеше тази награда, какво можеше да загуби?

Оставаше му още един шанс.

Ако действаше бързо и предпазливо, можеше да я привърже към себе си с крехките връзки на страстта. Веднъж събудила се, страстта създаваше силна връзка между мъжа и жената. Ако успееше да я убеди, че никой друг мъж не е в състояние да й достави същото удоволствие, да й даде такава силна любов, може би тя щеше да остане при него. А ако от страстта и желанието им се явеше дете, щеше да има заложник, който да я остави при него за вечни времена.