Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 75

Той беше толкова различен. Силен и мъжествен. Красив в естетическия, независим от пола смисъл. Странно заплашителен. Тя усещаше това, макар че не го разбираше.

Рейнолд спря пред леглото и я погледна изпитателно. Дали знаеше, че тя не спи? По какво го разбираше?

Анжелика затвори очи и остана напълно неподвижна. Не можеше да повярва, че само до преди няколко дни мисълта да лежи до него й се струваше абсурдна.

Матракът поддаде под тежестта му, а когато се зави, тя усети хладен повей. Той се обърна към нея, подпря се на лакът и тя се разтрепери. Не знаеше обаче от страх или от възбуда.

— Анжелика?

Гласът му беше само нежен шепот в косата й, дъхът му я обви в облак бренди. Силен, но не насилник, каза си тя и се опита да разбере защо е пил.

— Ти си моят ангел.

Имаше нещо много мило в този комплимент, но тя не можеше да му отвърне със същото.

— Не исках да те оставям толкова дълго сама. Беше само… — Гласът му заглъхна.

Анжелика се вслуша напрегнато в ехото и изведнъж усети как топлата му ръка се спусна върху раменете й.

Дъхът й се ускори. Какво да прави сега? Да го удари? Да изпищи? Докато размишляваше трескаво, тя лежеше неподвижно като стреснато зайче. Обезпокоена и възбудена, чакаше какво ще се случи по-нататък.

Рейнолд се наведе над нея и притисна горещите си устни до челото й, после с леки, пърхащи целувки се насочи към ухото й. Едновременно с това милваше рамото й с гъвкавите си пръсти. После ръката му се плъзна надолу към хълбоците й в дълга, успокояваща линия и спря да си почине върху закръгления хълбок. Горещото връхче на езика му се мушна в ухото й.

Анжелика нададе недоволен вик, претърколи се настрана и се обърна сърдито към него:

— Престани!

— Знаех си, че не спиш — установи той с тих, доволен глас. — Всеки би се събудил от това!

Тихият му смях издаде, че е преценил правилно възбудата й.

— Интересното е, че ти трябваше доста време, преди да стигнеш до извода, че е време да се възмутиш. Питам се какво ли още би ми позволила, ако бях малко по-търпелив и коварен.

— Ако има нещо, на което си майстор, това е коварството — установи ледено тя.

— Смятам, че това е по-скоро дързост. Значи, нямаш нищо против целувките и докосванията ми, а само срещу някои по-интимни неща. Въпросът е само защо?

Това стремително нападение я накара да загуби ума и дума. Тя прокара език по пресъхналите си устни и се вгледа невярващо в тъмната фигура над себе си.

— Искаш ли аз да ти кажа защо? — продължи неумолимо той. — Тъй като си жена и при това на възраст за женене, ти имаш естествен интерес към всичко, което става между мъжа и жената. Успяваш да криеш този интерес, но понякога той е по-силен от теб. Може би не съм мъжът от мечтите ти, но съм тук, при теб, и не съм ти отвратителен. Макар да не го искаш и да не го признаваш, ти реагираш на близостта ми. А понякога, макар и само за частица от секундата, се питаш какво ли би било, ако осъществя съпружеските си права.

— Не.

— Напротив. Гледаш устата и ръцете ми и си ги представяш върху кожата си, представяш си чувствата, които събуждат в тялото ти, копнееш да ги усетиш отново. Питаш се какви ли тайни ще ти разкрия и какво ли ще бъде, ако се откажеш от сдържаността си и ми позволиш да те въведа в изкуството на любовта.