Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 72

Не се изненада, когато видя мъжа пред вратата към двора. Дребен, неподвижен, скрит в сянката, мушнал ръце в джобовете на жакета си. Като ги видя, мъжът излезе в светлинния кръг на фенера и очите му се откроиха в мрака. Трескавият им блясък издаваше вълнението му.

— Момент — проговори студено Рейнолд, за да му попречи да заговори. После се обърна към Анжелика: — Няма да трае дълго. Помоли Тит Жан да отнесе в салона табла с вино и бренди, докато аз ще се погрижа за тази дреболия.

Анжелика огледа мълчаливо късния посетител, после се обърна и влезе в къщата. Рейнолд я изчака да се скрие в коридора и отново посвети вниманието си на дребосъка.

— Дали кучетата ви най-после са уловили вярната следа или пак са тръгнали в погрешна посока? Кажете ми бързо какво става, защото търпението ми е на изчерпване. Вече ми омръзна да седя тук и да не върша нищо, освен от време на време да вадя шпагата си за малко разнообразие.

— Вече не е нужно да чакате. Намерихме ги. — Писукащият глас на мъжа беше толкова тих, че се чуваше най-много на половин метър разстояние.

— И двамата? — Рейнолд смръщи недоверчиво чело.

— Да, двама мъже, които напълно съвпадат с описанието. Успели са да напуснат потъващия кораб точно навреме, ако мога да кажа така. По-младият е заплувал право към брега, но е минало доста време, преди да намери подслон. Другият се е заловил за парче дърво и след като се е носил дълго по течението на реката, е успял да се добере до брега.

— Сигурно е бил доста далеч от цивилизацията.

Агентът кимна с глава.

— Надолу по течението, на много мили от най-близкия град, на място, където няма нищо освен блата и гори. Старият бил болен и едва не умрял, но го намерил някакъв ловец с капани от блатата. Минало доста време, преди да стане известно, че е спасен. Тогава обаче дошъл младият мъж и го прибрал.

Рейнолд размишляваше трескаво.

— Кога е било това?

— Не знам точно. Не сте казали да разпитам.

— Знаете ли къде са двамата сега?

Дребният мъж пое шумно въздух.

— Знаех, но вече ги няма там.

Рейнолд едва успя да задържи раздразнението си.

— Вероятно за последен път са ги видели в Начез?

— Нямам представа защо мислите така. — Мъжът поклати глава. — Били са горе в Батън Руж, в корабостроителницата. Почивали са там ден или два. Очевидно не са много взискателни по отношение на подслона си.

— Да приема ли, че тази забележка има някакво особено значение? — попита остро Рейнолд.

— Казаха ми, че непрекъснато се хвалели, поне по-младият. През цялото време дърдорел за някаква си плантация и как много скоро щял да стане богат като Крез. Той е истински глупак, защото ако хората повярват, че има пари, лошо му се пише. И наистина, повечето са му повярвали, с изключение на хазайката им, мисис Боус. Тя е знаела, че няма какво да измъкне от тях, защото тайно е претърсила стаите им.

— И сега ще ми твърдите, че една толкова изискана, справедлива дама, която проявява искрен интерес към ближните си, е забравила да попита къде отиват наемателите й? — Рейнолд извади тежка кесия от джоба си и я претегли на ръката си.