Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 71

— Какво искат?

— Вероятно пари. Или да се бият. Или теб.

— Мен? — попита със съмнение тя.

— Да, за да се позабавляват. Или да те продадат на човек, който ще плати добре за правото да се забавлява с теб.

Анжелика не разбра какво точно имаше предвид той, но сега нямаше време за дълги разговори. Рейнолд застана пред нея и светкавично изтегли кривия си пиратски нож.

Четвъртия мъж дойде изотзад. Преоблечен като просещ монах, скрил лице под качулка и домино. Хвърли се към Анжелика и коравата му ръка обгърна тялото й с такава сила, че едва не я задуши. Тя изпищя задавено и слепешком протегна ръка към Рейнолд. Пръстите й улучиха гърба му и се вкопчиха отчаяно в ризата му.

Монахът изруга, вдигна свободната си ръка и я удари през лицето. Ударът беше толкова силен, че главата й забуча и ушите й писнаха.

Вместо да се предаде, Анжелика бе обзета от луд гняв. Изви се като змия в желязната хватка, вдигна ръката си, заби нокти в кожата му и едва не се изсмя злобно, когато чу болезнения му вик. Нападателят разхлаби хватката си.

Рейнолд се обърна светкавично, изтръгна я от ръцете на натрапника и я притисна силно до коравите си гърди. Трепкащата светлина на уличния фенер се плъзна по стоманеното острие и му придаде неземен блясък от червено и златно, синьо и оранжево. Извитото острие беше готово да пролее кръвта на негодника.

— Я да видим — проговори ледено Рейнолд и удостои с равнодушен поглед мъжете, които се приближаваха предпазливо. — Елате насам. Стара карнавална традиция е да се пролее кръв, нали? Понякога принасят в жертва бик, а понякога са достатъчни две-три свини като вас.

В първия момент нападателите изглеждаха готови да се нахвърлят върху него, но в следващия вече бяха изчезнали, потънаха в множеството, сляха се с безликата тълпа. Сега около Анжелика и Рейнолд танцуваха пъстро облечени жени и мъже с открити, весело усмихнати лица.

Последният беше уличен цигулар в костюм на Арлекин и шутовска шапка със звънчета. Той не поглеждаше нито наляво, нито надясно и сякаш свиреше само за себе си. Дори когато изчезна, мелодията на цигулката му, придружена от звънчетата, остана да се носи в нощта.

Рейнолд се обърна да си върви. Взря се внимателно в обкръжаващия ги мрак, после предпазливо закрачи към къщи, без да изпуска ръката на Анжелика. Безмълвните му проклятия намалиха напрежението, но загрижеността остана.

Трябваше да знае, че това ще се случи. Първото нападение беше достатъчно ясно предупреждение, а той не му обърна внимание. Инстинктът го съветваше да бъде предпазлив. Досега нещата вървяха твърде гладко и това беше лош знак.

Улична паплач, измет от „Галатин Стрийт“. Или по-скоро от блатото на Жирод, което се намираше на няколко пресечки от реката. Квартал, в който постоянно ставаха престъпления и който беше обвян с такава скандална слава, че дори полицията не смееше да влезе в тъмните улички. Мисълта, че Анжелика би могла да падне в ръцете им, му причиняваше гадене. Животни, недостойни да се докоснат дори до крайчеца на роклята й! Но и той не беше по-добър от тях.