Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 70

Мина и последният ездач, но това все още не беше краят на шествието. Дойде редът на група маскирани, които танцуваха, покланяха се сред буря от ръкопляскания, раздаваха въздушни целувки и хвърляха към тълпата пълни шепи бонбони със звучното име драже. Следваха ги карети, претоварени с жени, които напълно отговаряха на името си дами на нощта. Те крещяха неприлични предложения към мъжете, плезеха се на жените, люлееха гърди и други части на тялото по-начин, който беше меко казано изненадващ.

Маскираните танцьори се разляха по улицата като огромна вълна и изблъскаха тълпата зяпачи към къщите. Каретите увеличиха още повече бъркотията, защото постоянно принуждаваха вълнуващото се човешко море да настъпва и отстъпва. Зрителите се наредиха плътно един до друг и Анжелика имаше чувството, че се задушава. Някой я притисна отзад, но Рейнолд веднага обви с ръка кръста й и я привлече към себе си.

Тя усети твърдите му пръсти на талията си и натиска на дългото му бедро върху хълбока си, когато множеството ги повлече в неравния си ритъм. Но не се отдръпна, а с доверие се опря на гърдите му. Близостта му й даваше утеха и сигурност и тя имаше добро извинение, че ги приема. Рейнолд я погледна с усмивка, но тя отговори на погледа му само за миг и отново заследи изпълнението на танцьорите.

Най-после представлението свърши и зрителите започнаха да се разотиват. Внезапно на улицата изскочиха група маскирани, решили в последния миг да вземат участие в шествието.

Най-отпред стоеше един мъж, чийто безформен, мръсен костюм изглеждаше така, сякаш от известно време го е носил ден и нощ. Той се огледа с присвити очи и изведнъж погледът му се спря точно върху Анжелика. Очите му я пронизаха, после мъжът й обърна гръб и продължи пътя си. Макар че срещата беше напълно случайна, по гърба на Анжелика пробягаха студени тръпки и тя изпита чувството, сякаш я беше докоснало нещо хлъзгаво и гадно.

В този момент тя чу нечие свистящо дишане съвсем наблизо. Обърна глава и откри вдясно от себе си втори мъж, полуприкрит зад един римски император. Когато мъжът й се ухили, в белязаната му уста се показаха две редици почернели, изгнили зъби. Белезите от шарка по лицето му бяха мазни и мръсни, очите изпъкваха от черепа като жабешки. Той погледна някъде над главата й и намигна.

Още един мъж се намери в близост до нея. Дребен и мършав, но с кръгло, брутално лице. Ухилената му физиономия и пожълтелите, никога немити зъби я изпълниха с отвращение. Дрехите му изглеждаха нови, но бяха толкова тесни, сякаш ги беше откраднал от някое момче. Той облиза устни и напъха юмрук в джоба на жакета си, сякаш криеше нещо и не искаше никой да го види.

Освен отвратителната миризма, която се носеше от телата им, от тях се излъчваше нескрита заплаха. Анжелика се огледа с разширени от ужас очи и прошепна задавено:

— Рейнолд?

— Виждам ги — отговори шепнешком той. — Стой до мен, все едно какво ще се случи. Скрий се зад гърба ми и внимавай някой от тримата да не се промуши помежду ни.