Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 69

Музиката, която се носеше от отворените прозорци, се смесваше с песните, които изпълняваха уличните музиканти, надявайки се да спечелят някоя и друга монета, хвърлена от милостив минувач. Валсовете на Щраус се редуваха с най-новите балади на Стивън Фостър и с арии от любимите оперети. Един мъж в навалицата свиреше мелодично и с възбуждащи тремоли трогателната ария от „Любовен еликсир“ и меланхоличните й звуци последваха Анжелика и Рейнолд чак до реката.

Когато завиха зад един ъгъл, изведнъж се озоваха в същински ад. Дузина момчета с почернени със сажди лица и бели безформени одежди, ушити от чували за брашно, хвърчаха нагоре-надолу по улицата. При това непрекъснато се удряха по раменете и всеки, който имаше лошия късмет да попадне близо до тях, биваше обсипан с бял прах. Мъже, преоблечени като араби и индийци, препускаха в галоп, с подивели от алкохола погледи. Две жени в моряшки костюми бяха увиснали на ръцете на двама бармани с огромни мустаци. Група лодкари напредваха с ругатни и ритници, за да стигнат до следващата кръчма. Изтрополя една карета и седналата в нея жена, облечена в яркорозова рокля, толкова тясна, че гърдите й бяха изскочили извън дълбокото деколте, протегна обутия си в копринен чорап крак от прозореца и го размаха под носа на един мъж, излязъл на балкона на къщата си. Когато едно от оцапаните със сажди момчета я посипа с бял прах, тя го изруга с провлечен, предрезгавял глас. Очевидно и тя беше прекалила с алкохола.

Атмосферата беше евтина и вулгарна. Едновременно с това беше свободна и весела, без задръжки и по скандален начин прекрасна.

Докато наблюдаваше бъркотията, Анжелика се опитваше да преодолее вътрешните си противоречия. Беше отвратена и в същото време омагьосана. Искаше й се да обърне гръб на тълпата и в същото време не можеше да отвърне поглед. Имаше чувството, че трябва да се махне оттук, и в същото време изведнъж закопня да бъде дива и необуздана като циганка. Толкова й се искаше да тича по улицата, да се смее като луда, да се забавлява.

— Виж — рече Рейнолд. — Идва празничното шествие. Това е, което непременно исках да ти покажа.

Още преди няколко минути Анжелика беше чула странен шум, който постоянно се засилваше.

От долната страна на улицата се появи ездач, понесъл копринено знаме с дълги ресни. Зад него вървяха още мъже, дузина, двадесет, най-малко сто. Следваха ги още толкова, преоблечени като бедуини, английски войници и камилари, маскирани като камили, лъвове, вълци, петли, патици и гъски. Някои вървяха пеша, други пътуваха в карета или се возеха на каруци. Някои носеха факли, други люлееха весело фенерите си. Махаха с ръце и викаха, пияни до козирката и великолепни в гротескността си. Избягваха умело дъжда от бонбони и брашно, който се сипеше върху им, улавяха бонбоните и чувалчетата с брашно и ги запращаха обратно в тълпата, без да спират марша си.