Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 68

— Освен това няма да се наложи да ме представяте на приятелите си — изсъска гневно тя.

Рейнолд не се помръдна. Когато заговори, в гласа му се усещаше трудно сдържан гняв:

— Това ли е важно за теб? Ти мислиш — ти смееш да мислиш, че се чувствам неловко, когато ни виждат заедно?

— Мисля, че вие предпочитате да ме държите далеч от хорските очи. Все още не мога да си обясня защо.

— Много си великодушна. А не ти ли е хрумвало, че просто се съобразявам със сдържаността ти? Или може би съм сгрешил, като съм се постарал да избягвам онова, което ти е неприятно? Може би трябваше да те гримирам като лейди Годива и да те преведа през целия град на гърба на коня, покрита само с разкошните ти коси? Изглежда, това щеше да отговори по-добре на представите ти за характера ми.

— Не ставайте смешен! — изфуча разярено Анжелика.

— Напротив, говорех съвсем сериозно. Само си помисли колко по-лесно щеше да ми бъде да те напъхам в този костюм, вместо да седя тук и да те убеждавам да ме придружиш.

Обля я гореща вълна. Стори й се, че усеща ръцете му върху тялото си, ръце, които сваляха роклята й, развързваха връзките на фустите, захвърляха ги в ъгъла, докато не останеше съвсем гола пред него. Ръцете му в косата й… Гъстите къдрици падаха на меки вълни по раменете й и тя изпита изведнъж чувство на свобода от въображаемата си голота. Около нея нямаше нищо, освен меката ласка на въздуха и на ръцете му…

Когато срещна погледа му, й се стори, че е видяла в очите му същата представа, но предпочете да замълчи.

— Сега вероятно ще ми кажете, че да отидеш на бал не е развлечение, а средство за малко руменина по бузите ми.

— Това не би ми хрумнало дори и насън. Намирам, че сегашният цвят на лицето ти е прекрасен.

Това неочаквано признание заслужаваше малка отстъпка. Анжелика въздъхна и отговори:

— Е, добре, ще дойда. Но ще се маскирам като монахиня.

— Възхитително. Значи изпитваш потребност да играеш ролята на чиста девица.

Тази подигравателна забележка задуши в зародиш крехкото разбирателство помежду им.

— Само си помислих, че вие се виждате в ролята на Христос, моя спасител — отвърна хапливо тя.

— Каква дързост! — Очите му заблестяха иронично.

— Такава съм — отговори твърдо тя.

Усмивката й веднага се изпари, защото Рейнолд избута настрана пъстрите кралски костюми и измъкна от купчината комплект монашески одежди. Анжелика разбра, че той е избрал този костюм преди нея, и тази мисъл никак не й хареса.

Беше доста късно, когато двамата най-после излязоха от къщи и се смесиха с пъстрата тълпа по улиците. Анжелика изглеждаше замайващо красива в скромните одежди на монахиня, Рейнолд беше величествен в пиратския си костюм. С тривърхата си шапка, високите ботуши с кончови и кривия нож, затъкнат в колана му, той изглеждаше тайнствен, страшен, опасен и едновременно с това по-впечатляващ от всеки друг път.

Нощта беше хладна, вятърът люлееше уличните фенери в поставките им и по стените танцуваха призрачни сенки. Препълнени карети се носеха с тракане по калдъръмените улици и отвеждаха пътниците си към някой от многобройните балове, които се даваха в града. Някои вървяха пеша, водени от момчета с факли и следвани от слуги, понесли задължителните за балната зала танцувални пантофки.