Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 67

— Всичко това е много добре, но аз въпреки това предпочитам да ходя без маска. — Анжелика се опита да придаде на гласа си поне малко твърдост. Не й беше лесно да остане глуха за аргументите му, а още по-трудно й беше да устои на омайващата му усмивка и на пъстрите костюми от кадифе и коприна, разстлани върху леглото.

Веднага си каза, че щеше да е по-добре да премълчи, защото Рейнолд, който се беше отпуснал удобно в един стол, избухна в смях.

— Не те виждам като кралица, а още по-малко като куртизанка. Тук си права. Представям си те по-скоро като циганка с черна перука, страстна и дива, която без задръжки се отдава на мъжа, спечелил благосклонността й. Да, точно така си те представям.

— Никога — отсече сърдито Анжелика.

— Нима не усещаш, че това е част от теб? Циганката живее в теб, макар че е заключена на място, където никой не може да я види. Защо не се опиташ да я извадиш на бял свят? Единственото, от което имаш нужда, е малко воля.

Погледът й замръзна.

— Вие май говорите за друга жена.

— Е, добре, тогава се преоблечи като марионетка. Дървена, без всякакво чувство, теглена от конци, които друг държи в ръце — предложи хапливо той.

— А защо не като Лучия ди Ламермур? — попита с усмивка тя. Това беше още една героиня на Доницети, но тя пробождаше с нож натрапения й съпруг. Анжелика беше чела романа на Скот „Мостът на Ламермур“, според който беше изградена операта.

— Звучи многообещаващо.

— Не мога да си представя, че гледате на мен по този начин — отвърна остро тя.

— Няма разлика между страстта и гнева. Възприемам го най-малко като знак, че от време на време си способна на някакво чувство.

Анжелика го удостои със злобен поглед.

— Може би някой ден ще преживеете изблика на чувствата ми и ще се смаете от силата им. Какво ще правите тогава?

— Тогава ще крещя „осанна“ и ще се надявам, че съм достатъчно силен за теб — отговори Рейнолд и облегна глава на меката тапицерия, обшита с дантели.

— Не исках да кажа, че… — изсъска сърдито тя.

— Това ми е ясно, но те моля поне да не разваляш красивата ми мечта. Много ми е приятно да си го представям.

— Така си и мислех — отбеляза ехидно тя.

— Да, нали? А защо тогава не се изчерви? Или все пак съществува надежда, че един ден циганката ще се събуди?

— Казвам го за последен път. — Гърдите й се надуха от възмущение. — Нямам намерение да облека някакъв смешен костюм и да тръгна с него по улиците, като се преструвам на такава, каквато не съм.

— Не е и нужно — промърмори утешително той. — За мен ще бъде удоволствие да те съблека, а после да те облека по мой избор. Може би дори ще започна да гледам на твърдоглавието ти като на предимство, ако си склонна да ми създаваш подобни затруднения.

Анжелика не се усъмни нито за миг, че заплахата му е сериозна. Трябваше да избере друг път.

— Искам да ви напомня, че все още съм в траур.

— Ти не си мъртва. Не ти предлагам светски развлечения, а безобидна разходка, за да видиш как изглежда градът в последните дни на карнавала. Ще се чувстваш по-добре, ако си маскирана, това е всичко.