Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 66

— Това е нова черта в характера ти, скъпи. Изненадвам се да те видя загрижен за една болнава жена. С какво внимание я обграждаш, сякаш е от лед. Човек би помислил, че сте се оженили по любов.

— И това е самата истина — отговори меко Рейнолд.

— Знаеш ли, носят се най-различни слухове. Историите, които ми разказаха, са като роман на Уолтър Скот, толкова средновековни, пълни с романтични опити за спасение и среднощни венчавки.

— Не знаех, че четеш книги, нито че си надарена с фантазия. — Рейнолд продължаваше да държи ръката на Анжелика, макар че тя се опитваше да освободи изтръпналите си пръсти.

— Разбира се — продължи злобно другата жена, — липсата на свидетели на този необикновен брак е доста подозрителна. Човек неминуемо ще се запита дали изобщо е имало венчавка. Ако не, не е чудно, че досега си крил така грижливо… новата си любовница.

Анжелика изгледа изумено Клотилд Петен и в същото време си помисли, че съперницата й беше учудващо близо до собствените й съмнения. Тази жена познаваше Рейнолд по-добре от повечето други хора. Щом беше на мнение, че е способен на такава позорна постъпка, сигурно беше така.

— Ти май правиш сравнения, Клотилд? — попита с опасно тих глас Рейнолд. — Не те съветвам да продължаваш в този дух. Анжелика е много повече от която и да било любовница, тя е моя сродна душа, моя утешителка, моя спасителка — тя е моя съпруга. Можеш да я поздравиш, ако желаеш. Но не смей да се сравняваш с нея.

Клотилд загуби ума и дума. Никой досега не беше посмял да я обижда по този начин. После затрепери от гняв и Майкъл побърза да се намеси, за да успокои обстановката. Предложи й ръката си и рече:

— Вече гасят светлините и вдигат завесата. Ако позволиш, ще те отведа на мястото ти.

— Да — проговори като замаяна жената. — Направи го.

Анжелика не си направи труд да каже довиждане. Вместо това се обърна към Рейнолд и устреми поглед в блестящите зелени очи. Лицето му беше обезпокояващо неподвижно. Очевидно чакаше нещо, но тя не разбираше какво. Изражението му беше спокойно и тя изведнъж разбра, че здравата му ръка, която държеше нейната, внушава безкрайна сигурност.

От мястото на оркестъра прозвучаха първите тактове на увертюрата към второ действие. Анжелика, която прие завладяващата мелодия като благословия, въздъхна дълбоко и успокоено.

— Как свършва историята? — попита тихо тя.

— Щастливо. Героинята пада в обятията на героя. Нима би могло да бъде друго? — Гласът му прозвуча странно глухо.

— Говоря за операта. За историята с любовния еликсир.

На устните му заигра усмивка.

— И аз говоря за нея. Ще останем ли докрай?

— Да, ще останем — отговори Анжелика и се опита да се усмихне. Погледът й издаваше непоколебимост. — Няма да го понеса, ако си отида преди края.

8

— Маските разкриват повече, отколкото скриват — отбеляза Рейнолд. — Защото хората избират костюмите си според това как самите те се виждат във всекидневието или в мечтите си. Затова има все повече крале и кралици, епископи и куртизанки в сравнение с просяците и джебчиите. Затова и никой не си слага маска на обикновен човек. Никой не желае да признае, че е обикновен.