Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 65

— Благодаря, аз не желая нищо — намеси се Анжелика и изгледа умолително приятеля на Рейнолд.

Майкъл реагира веднага.

— О, не, в никакъв случай не мога да оставя мадам Хардън сама. Знаеш ли, в последно време тя не се чувства много добре и може всеки миг да припадне.

— След като съпругът й я е изоставил, опасността не ми изглежда особено голяма — сряза го сърдито Клотилд.

Още преди Майкъл да успее да отговори, вратата на ложата се отвори. Всички се обърнаха стреснати и се озоваха срещу застаналия в рамката Рейнолд.

— Съпругът се върна — проговори хладно той. — Както виждаш, излязох съвсем за малко, Клотилд. Очевидно се връщам тъкмо навреме. Още няколко минути, и бедният тенор щеше да намери цялата си публика събрана в тази ложа.

Клотилд Петен се изчерви и сърдито стисна устни.

— Нима намекваш, че пречим?

Тя допусна грешка, като предположи, че Рейнолд ще излъже, за да запази учтивия тон. Трябваше да знае, че когато му е изгодно, той без угризения захвърля досадните правила на приличието зад борда.

— Понякога си учудващо проницателна.

Клотилд се наду от възмущение, Майкъл избухна в смях. Без да им обръща внимание, Рейнолд отиде при Анжелика и улови ръката й. Сведе с усмивка глава и долепи устни до безкръвните й пръсти.

Гласът на Клотилд прозвуча напрегнато:

— Сигурно желаеш съпругата ти да се запознае с някои влиятелни хора. Вероятно имаш нужда от помощ, за да бъде приета от личности с влияние и тежест в обществото.

— Смятам — проговори ледено Рейнолд, без да я погледне, — че позицията ми на водещ търговец ще бъде повече от достатъчна.

Клотилд замига нервно.

— Това ти осигурява място сред американците, но французите се колебаят много по-дълго, когато избират приятелите си.

— Така ли мислиш? — отзова се любезно Рейнолд. — В последните години нещата се променят. Трябва само малко да се поогледаш, за да го разбереш. Вече и французите познават добре езика на парите.

— Не ставай груб — нацупи се Клотилд. — Но какво ли друго би могло да се очаква от теб…

— Аз съм честен — поправи я спокойно той. — Но за да разпознаеш това качество на характера, трябва да го притежаваш сам.

Анжелика не откъсваше очи от лицето на мъжа си. Направо й се зави свят от злите подземни течения, които се носеха между него и Клотилд. Ясно беше, че тримата около нея — Рейнолд, Майкъл и Клотилд — се разбират много добре въз основа на минал опит и минали събития. Тя се почувства изключена от този кръг, макар да знаеше, че присъствието й е довело до много промени.

Изведнъж осъзна с болка, че е изгубила всичко онова, което обичаше и в което вярваше. Изгуби уединението си в дома на леля си, изгуби разсеяната привързаност, с която баща й винаги се беше отнасял към нея. Всичко това беше минало. И какво дойде на негово място, какво го замести? Можеше ли да му вярва, да бъде сигурна в него?

Смехът на Клотилд Петен беше глух, погледът, с който тя дари Анжелика, беше убийствен. Когато обаче се обърна към Рейнолд, на лицето й грейна усмивка.