Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 64

Анжелика отвърна поглед.

— Не знаех…

— С времето ще свикнете — утеши я Майкъл.

Дали наистина щеше да свикне? Не й се вярваше. Имаше чувството, че са се възползвали безсрамно от доверието й. При това беше останала с впечатлението, че Рейнолд е дискретен почти колкото леля й. Главната й грижа обаче беше какво ще прави отсега нататък, след като целият град беше узнал за женитбата й. Ако напуснеше къщата му, щеше да го унижи в очите на цялото общество. Тази мисъл и представата за възможната му реакция я накараха да потрепери.

— Значи вече приемате покани? — попита Майкъл, за да я отклони от темата. — Няма ли да отидете на някой от баловете с маски? Ако е така, ще ви помоля предварително за един танц, преди тълпата от обожатели да ме е изблъскала настрана.

— О, не — усмихна се Анжелика. — Увериха ме, че няма нищо лошо да дойда на опера, след като съм в защитена ложа, но ми се струва неподходящо да се отдам на светски забавления, докато съм в траур.

— Аз, разбира се, уважавам чувствата ви — промълви Майкъл, взе ръката й, целуна я и я задържа още малко. — Но няма да бъда искрен, ако не кажа, че ми се иска да не сте толкова строга със себе си.

— Колко мило — прозвуча ясен, твърд женски глас откъм вратата. — И колко компрометиращо. Питам се дали Рейнолд знае колко си предан на жена му, Майкъл?

Повече от изненада, отколкото за да покаже доброто си възпитание, Майкъл скочи на крака.

— Клотилд! Какво търсиш тук, за бога?

— Много просто, скъпи, последвах те. — Жената направи драматична пауза и влезе в ложата. — Видях те да потегляш с решимостта на рицар, тръгнал да дири Свещения Граал, но тъй като те познавам, разбрах, че целта ти не е толкова свята, затова пък много по-интересна.

Клотилд Петен беше зашеметяващо красива в елегантния си вечерен тоалет. Цялото й същество издаваше самочувствие и гордост.

Кестенявата коса с махагонови къдрици беше вдигната в сложен кок. Роклята от розова коприна падаше върху огромен кринолин, корсажът беше строг и украсен само с няколко панделки и ширити. Майкъл я посрещна с презрителен поглед.

— По дяволите, Клотилд, не се опитвай да ме правиш на глупак. Някой ти е разказал, че Рейнолд е довел жена си на опера, и ти просто не си могла да устоиш на изкушението да я разгледаш.

— Ти винаги се изразяваш толкова мило, Майкъл. Нищо чудно, че мадам Хардън се наслаждава на компанията ти.

Клотилд се обърна и в големите очи с цвят на старо шери блесна подигравателно пренебрежение. Това изведнъж я състари. Бавният, щателен оглед, на който бе подложена Анжелика, очевидно целеше да я сплаши, но тя само вирна упорито брадичка и прие спокойно предизвикателството.

Погледна съперницата си право в лицето и гласът й прозвуча равнодушно:

— Вие сигурно сте мадам Петен. Колко мило, че идвате да ме посетите, след като очевидно сте се лишили от много по-приятна компания в собствената си ложа.

— Извинявайте — измънка Майкъл и потърка челото си. — Трябваше да запозная дамите, но просто забравих…

— Нямаме нужда от теб — отговори остро Клотилд и хвърли бърз поглед към пламналото му лице. — Но ще се радваме, ако отидеш да ни донесеш по чаша пунш.