Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 63

— Зърнах го във фоайето, но той не ме забеляза. Беше зает да чете конско на някакъв тип с връзка на зелени и червени карета — и това в операта, представете си! Знам, звучи невероятно, че някой може да има толкова лош вкус, но ви давам думата си, че казвам истината.

— Сигурна съм, че не лъжете — отговори с усмивка тя. — Но се питам какво ли е търсил тук?

— Кой знае? Може да е дошъл заради някакъв кон, заради бъчва вино, заради товара на някой кораб. Рейнолд има доста странни делови партньори, освен това повечето са американци. Господи, май не трябваше да казвам това, защото вие също сте американка! Знаете ли, подобни неприлични думи постоянно се изплъзват от устата ми, и то в най-неподходящите моменти.

Анжелика поклати глава. Не можеше да му се разсърди.

— Чувала съм, че между французите и американците е съществувало ужасно съперничество. Очевидно не е угаснало и досега.

— О, не само, че не е угаснало, ами и продължава да нараства, процъфтява и след всеки избор става все по-непоносимо — обясни откровено Майкъл. — Боя се, че французите ще загубят битката за града. Ние сме прекалено цивилизовани и в същото време не се интересуваме от прогреса. Харесваме доброто ядене, доброто вино и красивите жени; забавляваме се с умни разговори, с театър и музика. Провалът ни е неизбежен. Но дотогава ще се забавляваме заедно с хората, които са около нас, вместо да работим по цял ден и да си отидем, без да сме разбрали какво означава да живееш.

— Вие сте философ — отвърна тихо Анжелика и погледна в кафявите му очи. — Никога не бих го помислила.

Майкъл я изгледа с добре изигран ужас.

— Моля ви да не го казвате на никого! Това ще разруши репутацията ми на светски лъв и начинаещ Дон Жуан.

— Тайната ще си остане само наша — обеща през смях тя.

— Добре, а сега ми разкажете как живеете — заговори сериозно Майкъл. — Приемам, че сте добре, иначе нямаше да ви видя тук. — Той изчака кимването на Анжелика и продължи: — Няма ли да ми кажете нещо за себе си? Няма да повярвате колко покани получих, откакто уж, между другото споменах, че съм се запознал с вас. Целият свят гори от желание да узнае каква е младата съпруга на Рейнолд Хардън.

— О, а аз си мислех, че сватбата трябва да остане в тайна. Със сигурност щяха да ми кажат, ако бяха окачили обявления в църквата.

— Обявления? — учуди се Майкъл и вдигна недоверчиво едната си вежда. — Ние тук нямаме нужда от такива неща, защото горските барабани изпълняват превъзходно ролята си.

— Какви барабани?

— Горските. Всъщност, това изобщо не са барабани, това е само думата, която употребяваме за клюките, които робите разнасят между домакинствата. Хората на Рейнолд са много по-дискретни от повечето си събратя, но на хората прави впечатление, че готвачката купува все леки храни, и започват да питат за кого са предназначени. А когато шивачката получава поръчка да приготви пълен гардероб до последната кърпичка, да не говорим за някои интимни дреболии, помощничките й просто не могат да се удържат да не поклюкарстват. Нали разбирате, такива неща се разнасят много бързо из града.