Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 62

Рейнолд се оказа приятен събеседник и това я изненада не по-малко от другото. Когато откри, че жена му никога не е била на опера, той започна да я забавлява с весели истории за минали представления, за недостатъците и пропуските на някои известни тенори и оперни примадони.

Разказа й някои неща и за композитора на „Любовен еликсир“. Гаетано Доницети беше известен с продуктивността си. „L’Elisir d’Amore“ беше опус четиридесети от събраните му произведения, композирана малко преда ранната смърт на маестрото преди няколко години. Комичната опера беше написана под натиска на един собственик на театър само за четиринадесет дни. Тъй като назначеният в театъра тенор ужасно заеквал, Доницети приспособил ролята на Неморино специално за него, като направил и героя да заеква.

Когато Рейнолд започна да й разказва съдържанието на операта, Анжелика веднага се запита дали не я е довел тук с някакви тайни намерения. Може би се надяваше тя да види в операта собствената си история.

Ставаше дума за неочакваната любов на селянина Неморино към Адина, красива, заможна и много ухажвана млада жена. Селянинът й се обясняваше в любов, но въпреки чудотворното питие, споменато в заглавието на операта, продадено му скъпо и прескъпо от пътуващ търговец, Адина го отблъскваше. Макар да съжаляваше за прибързаното си решение, тя криеше тъгата си зад престорена веселост. Неморино обаче прозираше играта й и запяваше разтърсващата балада Una furtiva lagrima, в която е разказваше за една открадната сълза.

Докато селянинът възпяваше нещастието на любимата жена, всички зрители в театъра затаиха дъх. Неморино се кълнеше, че е готов да умре за щастието да види Адина щастлива. Щом отзвуча последният тон, гръмнаха оглушителни ръкопляскания.

Когато се обърна в полумрака на ложата, Анжелика видя, че Рейнолд я наблюдава. Издържа на погледа му и той беше този, който пръв сведе очи.

Зарадва се, когато дойде антрактът и Рейнолд, получил вест от някакъв разпоредител в бял фрак, се извини и излезе за няколко минути. Почувства се освободена, защото тясната ложа изглеждаше значително по-просторна без него.

От друга страна обаче, много й се искаше да знае от кого е била кратката бележка. Веднага се сети за думите на Тит Жан за писмата, които мосю Рейнолд непрекъснато изпращал и получавал.

После се загледа в тълпата под себе си, хвърли поглед и към съседните ложи. След малко стигна до извода, че Рейнолд не е в залата. Всъщност, не можеше да е сигурна, защото непрекъснато откриваше нови лица. Изведнъж на вратата се почука и някой влезе в ложата.

— Знаех си, че сте сама — установи весело Майкъл, влезе и бързо затвори вратата зад гърба си. — Щом Рейнолд е бил толкова неучтив, че да ви остави сама, сигурно няма да се учуди, че някой друг е побързал да заеме мястото му. Разбира се, ако нямате нищо против…

— Ни най-малко — отговори с мека усмивка Анжелика. Когато младият мъж отметна полите на фрака си и зае място до нея, тя попита: — Видяхте, че Рейнолд излезе, така ли?