Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 61

Любов. Защо бе изрекъл тази дума? Любов и страст.

Трябваше ли да му повярва? И можеше ли да му повярва?

Нима беше възможно един мъж да се влюби страстно в жена, с която е разговарял само няколко минути, от която е откраднал една-единствена целувка? Нима още в първия миг бе взел решението да я направи своя жена, след като изобщо не я познаваше? Как щеше да я търпи до себе си през оставащите му дни? Нима крехката им връзка можеше да разцъфти в щастие за цял живот?

Не, тя не беше толкова наивна, че да му повярва. Макар че много искаше да му има доверие и тази слабост я плашеше повече от всичко друго.

Театърът „Сейнт Чарлз“, в който щяха да представят операта на Доницети, беше скромна тухлена постройка, но толкова умело украсена и измазана, че приличаше на каменна. Опряна на мощни колони, проветрявана от безброй високи прозорци, осветена от редици железни фенери, сградата изглеждаше делова и строга; но щом влезеше през тежките врати, човек се озоваваше сред ослепителен разкош. Кръглият таван беше украсен с позлатени резби във формата на нотни стълбици и ноти, ложите, наредени между коринтски колони, бяха снабдени с красиво извити балюстради, в железните газови лампи, отлети в средновековен стил, искреше ярка светлина.

Десетте заградени ложи се намираха точно срещу сцената над втория ред на галерията. От трите страни със стени, а отпред с дебело стъкло, те наистина предлагаха спокойствие и уединеност. Стенните лампи бяха наблизо и не беше много тъмно.

Анжелика носеше вечерна рокля от черна коприна с корсаж в цвят на лавандула. Мосю Хардън я бе поръчал преди три дни и шивачката й я донесе днес следобед заедно с подходяща наметка от лавандуловосиня коприна, обточена по края с черен сатен и обшита с перли. Естел беше вдигнала къдриците й на кок и ги беше закрепила с черни шноли. Икономката беше много натъжена, че нямаше с какво да украси деколтето на господарката си, но Анжелика не страдаше от липсата на накити. И без това се чувстваше прекалено елегантна и продължаваше да се измъчва от съмнения редно ли е да посещава оперни представления по време на траура си. Не й се искаше да мисли какво би казала по този повод леля й.

Почувства се много странно, когато сложи ръката си върху лакътя на Рейнолд и двамата тръгнаха тържествено нагоре по парадното стълбище. Той беше наистина забележително красив във вечерния си костюм и се движеше със самоувереност, граничеща с нахалство. Кимна на няколко познати за поздрав, но не проведе нито един по-дълъг разговор, може би от деликатност спрямо нея. Във всеки случай тази деликатност означаваше, че не желае да я представи на познатите си, и тя се питаше каква ли е истинската му цел.