Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 59

— Нямам чувството, че бих могла да му влияя по какъвто и да било начин. Дори да можех, не виждам по каква причина.

— Да, знаех си, че ще кажете нещо такова — установи с доволна усмивка камериерът. — Вие не сте нито злобна, не сте хвърлили око на парите му и не се наслаждавате на властта си над него. Вие сте прекрасна жена. След злото, което му стори другата, и след детството, което е прекарал, мосю Рейнолд има нужда точно от човек като вас.

— Коя е другата? Говорите за жена, която го е обичала, нали?

— Тя твърдеше така, мамзел, но само се преструваше. Може би наистина е изпитвала известна привързаност към него, но тя не беше способна на нищо друго. Все едно, във всеки случай не пожела да се омъжи за него. Струваше й се твърде различен от другите. Не произхождаше от почитано френско семейство, не беше от нейния кръг. Тя беше твърдо решена да се омъжи за човек, който да й бъде равностоен, и да задържи господаря като любовник, но той не се хвана на въдицата й. Такива истории не са по вкуса му, наистина.

— Той… Той обичаше ли я?

— Той беше млад, а тя беше красива и с по-добро обществено положение. Може би е бил влюбен, но не я е обичал истински. След като сложи край на връзката им, той я изтри от сърцето си завинаги. Днес не е влюбен в нея, ни най-малко.

Дълбокият, мелодичен глас заглъхна. Анжелика помълча малко и попита:

— Знаете ли името на дамата?

— След сватбата си се нарича мадам Клотилд Петен. Много е вероятно да се срещнете някъде. Ако стане така, трябва да й се усмихнете и да проявите любезност, но не се сприятелявайте с нея. Ако го направите, тя ще ви използва, както прави с всички други.

— Защо твърдите, че Рейнолд не й е бил равностоен? — Въпросът прозвуча колебливо, но Анжелика трябваше да знае за какво точно става дума.

— Той е дошъл тук от Ирландия, когато е бил дете, а за мадам Петен това означава, че принадлежи към по-нисша обществена прослойка. Най-лошото според нея обаче беше, че баща му изобщо не се е оженил за майка му, че господарят е бил просто безименно копеле. Всичко това… как да кажа? — я отблъскваше и едновременно с това я възбуждаше. Срещаха се в полунощ, за да препускат по брега на езерото, но никога не му позволи да я придружи на бал или да танцува с нея. По време на карнавала си сложи маска и се разходи под ръка с него по улиците, но само след два дни се венча за избрания от родителите й мъж.

— Странна жена. — Описанието на дамата веднага настрои Анжелика против нея. Още по-малко й харесваше мисълта, че Рейнолд е бил влюбен в нея.

— Може би. Но аз мисля, че тя е най-обикновен продукт на своята класа. Името, богатството, всичко това е много важно тук и хората са готови да понесат какво ли не, за да се издигнат. По-рано господарят често трябваше да чува как го наричат копеле в негово присъствие. Днес вече никой не смее да говори подобни безсрамия в лицето му, но дори да беше така, щеше да му бъде все едно, защото с времето е станал толкова сигурен в себе си, че обидите не са в състояние да го засегнат.

Мисълта, че Рейнолд е преживял подобни унижения в миналото си, беше болезнена. Този мъж беше толкова горд, толкова уверен в себе си. Или просто се беше обградил с непробиваема стена от равнодушие? Анжелика погледна камериера.