Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 58

— Да. Но… във всеки случай беше по-добре от някое лицемерно извинение — отговори задавено тя.

— Това не изключва любовта.

— Сигурен ли сте? — попита замислено тя. — Според вас тези две неща съвпадат напълно.

Дали беше сигурен? Той обърна глава към нея, но думите замръзнаха на устните му. Тя се беше върнала в спалнята, а той изобщо не беше чул оттеглянето й.

Тъкмо когато Анжелика легна да си почине след обяда, се появи Тит Жан с писмо. Някакво момче го донесло на задната врата, обясни той, и заявило, че е получило пет цента от господаря.

Анжелика се бе зачела в „Граф Монте Кристо“ от Александър Дюма, след като беше намерила книгата в салона. Сега я остави настрана и посегна към писмото.

Черните букви бяха прави и без всякакви заврънкулки, освен традиционната извивка на подписа. Единственият адрес беше името й на предната страна на сгънатия лист. Въпреки това тя разбра веднага от кого е писмото, дори и без обясненията на Тит Жан.

Рейнолд беше поръчал loge grille в операта за вечерното представление на „Любовен еликсир“ от Доницети. Операта, пишеше той, започва доста късно и е много дълга. Затова й предлагаше да си отпочине добре следобеда и да се срещнат на вечеря.

Анжелика погледна грамадния прислужник и попита:

— Какво, за бога, означава loge grille?

— Ложа в театъра или операта, госпожо, но такава, в която човек е недостъпен за погледите на другите зрители. Често се използва от дами, които са били болни и не желаят да приемат посетители в антрактите, също и от такива, които са в траур или са бременни.

— Нима е прилично да се ходи на театър, когато си в траур?

— Разбира се. Траурът не е причина да се отказваме от светските развлечения. — Камериерът я наблюдаваше внимателно с неразгадаемите си очи.

— Казвате го само за да изпълня желанието на вашия метр и да отида на представлението, нали?

Кафявото лице на слугата изрази неподправен ужас.

— О, не, госпожо. Ще направите онова, което смятате за правилно. Обаче…

— Какво обаче?

— Знам, че не искате да го разочаровате. Вие сте много добросърдечна дама, а той има нужда някой да прояви поне малко отзивчивост към желанията му.

Това беше съвсем нова гледна точка. Анжелика смръщи чело.

— Защо мислите така?

Тит Жан се усмихна и изведнъж се преобрази в съвсем друг човек. От скованата му учтивост не остана и следа, на нейно място се появиха загриженост и съчувствие.

— Ще позволите ли една лична забележка, мамзел Анжелика?

— Аз… да, моля. — Не й се вярваше, че камериерът ще си позволи някоя неприлична забележка. Освен това се обръщаше към нея с титла, запазена за дамите от добри семейства, а този знак на внимание означаваше много за нея.

— Господарят никога не е полагал толкова усилия да се хареса на някоя жена. Той се ожени за вас, макар да бях убеден, че ще завърши дните си като ерген. Вие го освободихте от огорчението, което таеше в душата си, направихте така, че той да повярва отново в красотата и добросърдечието. Вие му влияете благотворно. Разбира се, трябва да имате воля за това.

Анжелика поклати глава.