Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 57

Това не звучеше толкова лошо.

— Вярно е. Вероятно съм се изразил доста недодялано. Но знаеш ли, не ми е приятно да мислиш, че всичко, което правя, е плод на тънки сметки.

— Нима твърдите, че сте ми подарили градината от чисто добросърдечие?

Рейнолд обмисли внимателно отговора си, преди да го произнесе на глас:

— Исках само да ти покажа, че внимавам за онова, което ти харесва или не ти харесва. Освен това желая да ти доставя радост. Ако по тази причина се покажеш малко по-благосклонна към мен, ще бъде чудесно. Но не това е истинската ми цел.

— Значи не бихте имали нищо против, ако в мен се събуди известна благосклонност и привързаност?

Рейнолд не се доверяваше на гласа си и отговори кратко:

— Не.

— Не ви разбирам. След случилото се с парахода можехте просто да ме оставите на брега и да забравите за мен. Или да ме изпратите обратно при леля ми, особено след като знаехте, че съм се качила на борда в Начез. Нямахте и най-малък повод да поемете отговорността за мен.

— Права си — отвърна той, успял да възвърне самообладанието и дързостта си. — Нямам извинение за поведението си. Мога само да кажа, че се влюбих в теб от първия миг, в който те видях, и че не устоях на изкушението да взема живота и тялото ти под своя закрила.

Анжелика отвори широко очи и по лицето й пропълзя руменина.

— Нали казахте, че между нас не става въпрос за загриженост, нито за привързаност.

— Ти го каза, не аз. Просто се съгласих с теб, за да не те тревожа. Във всеки случай думите са безсилни да изразят онова, което е помежду ни.

— И сега очаквате да отговоря на любовта ви? Просто така?

— Печели само онзи, който рискува.

— Но моят живот не е награда за нечия игра — отговори тя. — Трудно ми е да повярвам, че за вас любовта и бракът са нещо толкова незначително. От друга страна, вероятно сте положили толкова усилия да спасите живота ми, защото е трябвало да поправите някакво зло.

— Злото, което причиних, като те последвах в кабината ти, така ли? — Рейнолд не се поколеба да облече в думи плахите й мисли. — Не съм толкова кротък, повярвай.

Погледът й беше ясен и преценяващ.

— Алтернативата — изрече бавно тя — е да повярвам, че имате друга, много по-непочтена причина да ме държите тук.

— Мисля, че ти обясних какво искам от теб — отвърна кратко той и по устните му заигра хищническа усмивка. — Желанието ми може и да не е много чисто и в този смисъл си права в предположенията си. Искам да те взема в обятията си и да ти покажа всички начини, по които жената може да задоволи мъжа и да бъде задоволена от него. Искам да те видя в леглото си, покрита единствено с великолепните ти коси. Искам да видя в очите ти бездънна страст. Искам да отхвърлиш всяка плахост и да крещиш името ми, когато те…

— Престанете! — извика Анжелика и скри с ръце горещото си лице.

Рейнолд млъкна, обърна й гръб и се загледа към двора, за да прикрие бушуващата в гърдите му страст. Едва когато беше сигурен, че е отново господар на гласа си, попита сухо:

— Достатъчно нечисто ли беше това, което ти казах?