Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 56

Анжелика очакваше, че той ще започне да отрича или ще се задоволи с неясни намеци, и сега остана смаяна от откровеността му. Погледна го невярващо и попита едва чуто:

— И признавате това просто така?

— Шокиращо е, знам, и не е много прилично да се говори по този начин на една млада дама. Преди всичко, когато тя е девствена и чиста и не познава тъмните страни на мъжката душа. Но за мен няма да има по-голямо удовлетворение от твоята благосклонност. Ако отвориш сърцето си за мен, аз съм готов да ти се отдам с двойно по-голяма сила, като проникна дълбоко в теб и остана там толкова дълго, докато стане непоносимо и за двама ни.

— Престанете! — Анжелика се обърна рязко, но ръката му се стрелна напред и я задържа.

— Защо реагираш така възбудено, скъпа моя? Трябва ли сега да помисля, че не си толкова чиста, колкото се опитваш да ме убедиш? Наистина ли знаеш какъв ответен подарък искам от теб?

— Мога да си го представя, все едно чиста ли съм или не — отговори сърдито тя и блъсна ръката му в напразен опит да се освободи.

— Така ли? Този подарък си има име. Знаеш ли кое е то? — Гласът му звучеше дълбоко и изкусително.

— Не! — изфуча разярено тя. — И не искам да го чуя.

— Но думата е прекрасна и съдържа толкова радост, толкова щастие и блаженство…

Анжелика разтърси ядно глава.

— Да, и е толкова недостойна!

Рейнолд я погледна изненадано.

— Наистина ли мислиш така? Не очаквах това от жена с твоите разбирания.

— Вие не знаете нищичко за мен — ядоса се още повече тя. — Всичко, което ви интересува, е…

— А аз мислех — пресече я гневно той, — че думата любов ти харесва.

7

Рейнолд видя объркването в погледа й и потърси онова, което може би се криеше зад него. Скептична е, каза си той, и търси мотив. В погледа й липсваше поласканата суетност, от която той би могъл да се възползва, нямаше я и разтапящата се благодарност, нямаше дори намек, че е готова да се подчини.

Изведнъж той се запита как ли беше живяла при онази стара вещица, леля й, след като баща й я бе оставил сама, за да обикаля света. Човек се учеше още от дете какво трябва да направи, когато очаква, получава и дава любов. Ако не получаваше любов, детето се затваряше в себе си, той го знаеше от собствения си горчив опит. Нищо, че беше незаконен син, любовта на майка му винаги го топлеше. Тя го обичаше със страстна отдаденост, дори с отчаяние, което след женитбата й с Жерар Дюло заглъхна, но никога не изчезна напълно. Дали Анжелика беше усетила поне част от тази любов?

— Любов — повтори глухо тя.

Рейнолд се усмихна.

— Дума, състояща се от пет букви, която…

— Знам какво означава — прекъсна го злобно тя. — Но просто не мога да си представя защо изведнъж решихте да я използвате, особено след като става въпрос за моята ответна услуга срещу подарената градина. Любовта няма нищо общо с благодарността.