Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 55

— Случило ли се е нещо? — попита Анжелика.

— Ела и погледни — отговори кратко той, без да се обръща.

Младата жена скочи от леглото, грабна халата си и набързо напъха ръце в ръкавите. После излезе на балкона. Когато пристъпи към мъжа си, той се обърна към нея. Тя срещна погледа му и вдигна въпросително едната си вежда. Без да каже дума, Рейнолд кимна с глава в посока към двора.

Анжелика погледна надолу и шумно пое дъх. Не беше очаквала такава изненада. Бъркотията от диви лози, смокинови дървета, бурени и боклуци, която до снощи цареше в двора, вече не съществуваше. Вместо това някой беше постлал алеите със сивосини плочки, а в средата беше издигнал тристепенен водоскок от черен чугун. В този блещукащ център се събираха няколко алеи, между които в геометричен ред бяха засадени лехи с ириси, виещи се рози и най-различни билки. Растенията бяха още съвсем малки и плодородната тъмна земя помежду им се виждаше ясно. Ароматът им вече се носеше към балкона като обещание за бъдещото им великолепие.

Онова, което снощи беше само неуютен заден двор, днес се бе превърнало като с магическа пръчка в прекрасна цветна градина. Очевидно създателят й беше положил много труд, особено като се имаха предвид усложненията по прокарването на вода за водоскока, преместването на камъните, изораването на лехите и засаждането на цветята. Този труд изискваше познания, точен план и добра организация. За да се осъществи само за една нощ, бяха необходими желязна воля и умение да заповядваш.

— Смаяна съм — прошепна объркано тя. — Как го правите, за бога?

— Харесва ли ти?

— Как би могло да не ми харесва? — Тя спря за миг, после продължи сухо: — Значи съседът ви заравя парите си в градината? А аз ви повярвах.

На лицето му грейна топла усмивка.

— Ако желаеш да промениш нещо, само ми кажи. Исках само да видиш градината в почти готов вид — за да те изненадам, разбираш ли?

Тя го измери с внимателен поглед.

— Очевидно имате добра памет. Доколкото мога да видя, няма нито една права линия.

— Тук няма войнишки роти от цветя и дървета — съгласи се тихо той.

— Наистина ли мога да променя градината, както ми харесва? — попита невярващо тя.

— Разбира се.

Гласът му никога не беше звучал толкова топло. Двамата стояха неподвижно един срещу друг и се гледаха, докато яркото утринно слънце позлатяваше сивата стена и изписваше фантастични шарки по прясно изкопаната земя и крехките млади растения. Най-после светлината обля и черния водоскок.

Малко по малко очите й охладняха, морскосинята топлота потъмня, светлината им угасна в тъжна бездна.

— Би трябвало да ви благодаря — прошепна тя. — И ще го направя, но първо бих искала да узная каква ответна услуга очаквате срещу този толкова щедър подарък.

Лицето му не се промени и Анжелика вероятно нямаше да разбере, че в гърдите му е лумнал луд гняв, ако не беше чула как парапетът на балкона изскърца под натиска на ръцете му. Гласът му остана спокоен, в тона му имаше само следа от самоирония.

— Очевидно си проумяла докрай характера и мотивите ми. Затова ще бъде безсмислено да твърдя, че не очаквам нищо от теб. Преди всичко обаче не желая да те разочаровам, затова ще ти кажа съвсем открито, че въпреки вчерашния ни разговор очаквам да получа от теб най-голямата жертва, която една жена е в състояние да принесе.