Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 54

Сърцето на Анжелика биеше толкова силно, че ушите й бучаха. Тя броеше ударите, стискаше с две ръце чаршафа и чакаше Рейнолд да се доближи до нея.

Секундите и минутите минаваха, никой не се помръдваше. Мъжът до нея беше като каменна статуя. Бавно, много бавно напрежението й отслабна. Когато огънят се превърна в купчина пепел, Анжелика заспа.

Събуди я някакво странно стържене, следвано от глухи удари. Тя отвори широко очи и вдигна глава.

— Няма нищо страшно — рече тихо Рейнолд. — Това е съседът, който се рови в градината си.

Анжелика не повярва на ушите си.

— Какво? — попита объркано тя. — Та сега е нощ!

— Така е, но съседът няма доверие нито в младата си жена, нито в големите си синове, най-малко пък в банката. Затова излиза нощем в градината, изравя дълбоки дупки и се надява, че лопатата му няма да издаде тайната.

Анжелика се опита да проумее чутото. Нещо в скучаещия тон на Рейнолд я обезпокои. Той лежеше по гръб с ръка под главата и изглеждаше твърде бодър за мъж, събуден от дълбок сън.

— След като вие сте осведомен за нощния му труд — изрази съмненията си тя, — вероятно има и други хора, които са чули шума и са потърсили причината.

— Може би си права, но аз мисля, че в градината парите му са на сигурно място. Нали ги заравя в собствения си имот.

— Да, разбира се… — Шумът идваше по-скоро от техния двор, не от съседния, но междувременно Анжелика бе установила, че задните дворове размножават всички шумове.

Рейнолд се усмихна, Анжелика разбра това по гласа му:

— Да ти изпея ли песничка, за да те приспя отново? Или да ти дам шишенце с бренди и да те полюлея като грижовна бавачка?

— Мисля, че не е необходимо — отговори строго тя.

— Жалко.

По-възбудена, отколкото й се искаше, Анжелика зачака Рейнолд да продължи разговора, но той замълча. След малко тя се отпусна на възглавниците и затвори очи.

Имаше чувството, че мъжът й я наблюдава внимателно в мрака. Изведнъж усети, че дъхът й спира. Ръката я засърбя, но тя се опита да не й обръща внимание. Нямаше намерение да предизвика нови иронични коментари за това колко била неспокойна. Струваше й се, че нощницата й е твърде дълбоко изрязана, защото едната й гърда мръзнеше. Пожела си да разбере колко е часът, защото имаше впечатлението, че тази нощ никога няма да свърши.

Когато отново отвори очи, през прозореца нахлуваше ярка дневна светлина. Събуди я лек шум, вероятно отваряне на врата. Тя обърна глава, за да види какво става.

Вратата наистина беше широко отворена и през нея влизаше свеж въздух заедно с обичайния аромат на кафе и прясно опечен хляб. Днес обаче този аромат беше примесен с миризмата на прясно изкопана земя. Рейнолд, наметнал халата си, стоеше на балкона. Беше опрял ръце на перилата и гледаше надолу към двора. Погледът му беше преценяващ и издаваше известно недоволство.