Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 53

— Това ми е ясно — промърмори Рейнолд и метна поглед към леглото. — И сега се разкъсвам вътрешно, защото не знам дали да се извиня, че ти създавам затруднения, или да ликувам, че съм успял.

Анжелика стисна устни, но се отказа да му противоречи и реши да мине на друг, много по-обезпокоителен проблем.

— Къде ще спите?

— Нима не ти казах вече? Непростимо от моя страна. Не се тревожи, ще спя съвсем близо до теб.

— Не съм се разтревожила — възрази твърдо тя.

— Много добре. Знаеш ли, това е въпрос на форма и на споразумение. Преди малко се опитах да ти го обясня.

— А аз сметнах, че сте размислили.

— О, не, щом съм решил нещо, почти никога не го променям. Ще имаш безброй случаи да го оцениш. Може би съм интригант или стар търгаш, може би дори храня известни предпочитания към бомбастични изказвания, но винаги довеждам докрай онова, което съм замислил, и спазвам дадените обещания.

— Това е естествено — отзова се ехидно Анжелика. — И е огромно облекчение за мен.

— Така и трябва да бъде. — Той стана и отиде до масичката за миене, където бяха оставени превръзките. Взе дървеното сандъче и го отнесе на леглото. Зае място на ръба на леглото, обърна се към Анжелика и постави сандъчето между двамата.

Не й оставаше нищо друго, освен да свърши възложената й работа. Тя също не нарушаваше дадените веднъж обещания.

Макар че Рейнолд не казваше нищо, Анжелика се чувстваше ужасно неловко, защото през цялото време той я наблюдаваше със спокоен и в същото време загрижен поглед. По едно време тя го погледна бегло и се опита да разбере какво вижда той в очите й и как приема глупавото треперене на ръцете й, което просто не можеше да се скрие.

Най-лошото беше, че тя осъзнаваше твърде силно близостта му. Когато той вдигна ръката си, тя потръпна, когато той примигна, тя се стресна, а дъхът й вървеше в такт с неговите спокойно вдигащи и отпускащи се гърди. Кожата му пареше, сякаш имаше треска, а от свежия дъх на чиста мъжественост и карибски лавров сапун й се зави свят.

Когато по едно време се пресегна през него, за да издърпа превръзката, тежката й плитка падна на рамото му, той я улови и я нави около пръстите си. Анжелика загуби равновесие и едва не падна на гърдите му. В последния миг успя да се опре на гърдите му с протегната ръка.

Тя вдигна глава и го погледна с широко разтворени тъмносини очи. Само на сантиметри от нея беше смарагдовозеленото на очите му, в чиито зеници се отразяваше собственият й мъничък образ. Вената на врата му пулсираше мощно и бързо, устните му бяха леко отворени. Натискът в главата й се превърна в болезнено теглене, а когато Рейнолд нави още от плитката й на ръката си, от гърлото й се изтръгна тих вик.

Изведнъж мъжът отпусна ръката си. Тя сведе поглед и чу дрезгавия му глас:

— Съжалявам. Мислите ми бяха другаде.

Тя не попита къде.

Когато превръзката беше готова, Рейнолд й благодари учтиво, скочи от леглото, остави сандъчето на масата и угаси светлината. Сянката му, удължена от червеникавото сияние на огъня, се плъзна по стенете, а когато застана пред леглото, се издигна като демоничен призрак чак до тавана. Той отметна завивката, легна в леглото и повече не мръдна. В стаята се възцари мъртвешка тишина. Двамата лежаха един до друг, наблюдаваха трепкащите пламъчета на догарящия огън, вслушваха се в тихото пращене и песента на вятъра в двора.