Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 52

Анжелика не можеше да не признае, че има насреща си великолепен мъж. Ръцете и раменете му, широкият гръб и тесните хълбоци издаваха впечатляваща сила и бяха възбуждащо симетрични, също като бронзовата скулптура на древногръцки атлет, застинал насред движението, на върха на славата си. Едновременно с това по тялото му имаше много непоправими повреди и това увеличаваше приликата с древните статуи. Видът на грозните белези от горещата пара и кървящата нова рана отблъскваше възхитения наблюдател и в същото време го натъжаваше.

Анжелика не искаше да се чувства виновна. Ако не беше тя, Рейнолд щеше да скочи сам от горящия кораб и пак щеше да попадне под потока гореща пара. А ако тази вечер не беше излязъл толкова късно, нямаше да го нападнат улични разбойници.

Но ако не беше тя, той сигурно щеше да забележи опасността от експлозия по-рано и щеше да скочи по-бързо и по-далече. Ако тя не му беше отказала удобствата на собственото му легло, сигурно нямаше да се връща толкова късно вечер.

Не, това не беше причина да му позволи повече интимности. Къде беше истината? Защо не можеше да мисли логично?

Рейнолд се изправи и започна да бърше ръцете си, без да я изпуска от поглед. Беше толкова близо до нея, че тя усещаше влажната горещина на тялото му. Трябваше само да протегне ръка и да зарови пръсти в тъмните, обсипани с блещукащи капчици косъмчета на гърдите му, да последва изтъняващата линия към…

Не. Той искаше и очакваше от нея точно тази нечестивост. Тя му бе дала основание да я очаква, като се отдаде на изкусителното му докосване, и сега трябваше да се спаси, да се изплъзне от него, дори ако това й причиняваше болка, да се махне, дори ако разбираше, че раздялата с него ще бъде като прерязване на пъпна връв с назъбено парче стъкло.

Тя се приведе над леглото и приглади завивката. После свали халата си, покатери се на леглото и се зави до кръста. Легна по гръб, преметна дългата плитка през рамото си, после скръсти ръце и се вгледа в балдахина над главата си.

— Изглеждаш като девственица, която ще бъде пожертвана, за да задоволи някакво жестоко божество — проговори задавено Рейнолд. — Едновременно благородна и примирена. Дори ако много исках, би било чисто кощунство да се опитам да събудя страстта ти. Мисля, че се нуждаеш от спокоен сън.

След тази проява на великодушие тя можеше да изрази само благодарност, какво друго?

— Да се опитате… — прошепна с отсъстващ вид тя. — Трябва да кажа, че се изразихте много мило.

— Не мило, а точно. И преди всичко се опитах да те отклоня от желанието ти да бръкнеш твърде дълбоко в раната ми, когато ме превързваш. — Рейнолд уви бедрата си с хавлията, пристъпи към камината, коленичи на килимчето и разбърка тлеещите въглища.

— Бях забравила за превръзката. — След като видя, че опасните места по тялото му са покрити, Анжелика се обърна към него.