Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 34

След няколко минути той забеляза, че вниманието й се е отклонило към гласовете, които долитаха иззад стената, която обграждаше двора. Вслуша се за момент и обясни с усмивка:

— Това са гостите на мадам Фуше. Тази вечер тя дава бал с маски, а къщата й се намира малко по-надолу по улицата. Темата е карнавалът във Венеция. Казаха ми, че в целия град не е останала златна боя, да не говорим за маски на лъвове или на цветя, за бели наметки и одежди на венециански благородници.

— И вие ли сте поканен?

— Разбира се. Мадам Фуше е мой делови партньор.

— Защо не отидохте?

— Имах други планове — отговори с усмивка той. Когато Анжелика не отговори, той вдигна чашата си, отпи глътка вино и я остави. — Следващата година ще отидем заедно.

Анжелика пое шумно въздух и това го развесели още повече.

— Наистина ли? — прошепна задавено тя.

— Разбира се, ако това ти харесва — потвърди той и наклони глава. — Ню Орлиънс предлага най-разнообразни развлечения. По време на балния сезон се организират шумни пикници, излети по брега на езерото и какво ли още не. Гостуват най-известните оперни ансамбли и театрални трупи на Европа и Америка, танцьорки, цигулари и дори певици като Аделина Пати. Ако се интересуваш от такива неща, ще те заведа дори на цирк с редки животни. Трябва само да кажеш какво харесваш и аз ще се погрижа да го имаш. Разбира се, ще те придружавам на всяко представление.

— Много мило от ваша страна — проговори бавно тя и в гласа й прозвуча искрено смайване.

— Не се учудвай. Само се опитвам да ти покажа как ще живееш с мен.

— Що се отнася до съвместния ни живот, не вярвам, че…

— Значи не се интересуваш от светски развлечения? — попита с усмивка той, за да не чуе възраженията й. — Не те ли интересува как ще прекарваме дните и вечерите си, лятото и зимата? — Той спря за миг и след като сметна мълчанието й за съгласие, продължи: — Вярвам, че бързо ще намериш нови приятели. Естел и Тит Жан ще бъдат през цялото време на услугите ти. Когато желаеш да организираш официална вечеря, трябва само да ми кажеш и аз ще изпълня с удоволствие ролята на любезен домакин.

— Значи ще водим разнообразен и весел живот…

Упоритият тон трябваше да прикрие одобрението й и Рейнолд побърза да го възприеме като положителен знак.

— Зимите в Ню Орлиънс са приятни, но летата могат да бъдат непоносими. Те са горещи и влажни, а по улиците се носи отвратителна миризма. Досега понасях жегата и задухата, но не смея да очаквам същото и от теб. Ако желаеш, през лятото ще пътешестваме из Европа. Или ще заминем на село, където въздухът е по-здравословен — допълни той, сякаш тази идея му хрумваше едва сега. — Всъщност, бихме могли да се възползваме от лятото и да се погрижим за плантацията ти. Не е добре, когато собственикът на такова голямо имение постоянно отсъства. Вероятно имаш надзирател, но…

Анжелика го погледна смаяно.

— Нямам представа какво е там. Досега изобщо не бях помисляла какво става с плантацията по време на отсъствието ми.

— Ако желаеш, ще се погрижа вместо теб.

Тя не отклони предложението му, но и не му прехвърли отговорността за „Боньор“, както биха направили повечето жени, които познаваше. Беше наистина достоен противник. Не говореше много, но имаше ум в главата си. Много му се искаше да отгатне за какво мислеше сега.