Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 35

Той помълча малко и продължи:

— Разбира се, ако предпочиташ да управляваш сама имението си, аз нямам нищо против. Само бих желал да те придружавам, когато го посещаваш, или поне да ти избера подходящ кочияш. Разбери ме правилно, моля те. Нямам намерение да те надзиравам, искам само до теб да има верен човек, ако стане злополука или нещо подобно. Можеш ли да яздиш?

Анжелика кимна.

— Леля ми смяташе, че всяка жена трябва да умее да язди.

— Ако искаш, ще ти потърся подходящ кон за езда. Разбира се, ще ти трябва и удобен костюм. И след като заговорихме за дрехи, искам да знаеш, че банката ми ще ти изплаща месечно определена сума, която не влиза в домакинските пари, а е предназначена за личните ти потребности. Освен това помолих шивачката, която уши нощницата, да се заеме с гардероба ти. Дадох й роклята, с която беше облечена при експлозията, за да вземе мерки. Тя ме увери, че след два дни ще дойде за първата проба. Ако моделите не ти харесат, откажи ги и си поръчай нещо друго.

— Вие ме смайвате — пошепна задавено Анжелика. — Защо сте толкова великодушен? Защо сте готов да изпълнявате капризите ми?

— Надявах се, че ще се зарадваш — промълви той с добре изиграна сериозност.

Анжелика вдигна ръка и придърпа халата си. Отвърна поглед от него и се загледа в двора под галерията. Една къдрица падна на гърдите й и се раздвижи леко в ритъма на дишането й. На меката светлина на свещите русата коса блестеше като най-фина коприна. Едновременно с това дългата къдрица подчертаваше примамливо закръглените млади гърди под тънката батиста.

— Не обичате ли цветя?

Тази смяна на темата дойде толкова изненадващо, че Рейнолд имаше нужда от известно време, докато разбере въпроса. Най-много го изненада прозвучалото в гласа й отчаяние, изразяващо потребност да се скрие от него. Дали не прекали с щедростта си?

— Цветя ли? Разбира се, че ги обичам.

— Но нямате нито едно в двора, макар че би било съвсем просто да ги засадите — възрази тя и посочи просторната морава, по която бяха избуяли диви лози.

— Ти вероятно си много умела в общуването с всичко, което цъфти — засмя се той, опитвайки се да разбере мисълта й.

Анжелика се усмихна за първи път тази вечер.

— Това е много мил комплимент, благодаря, но не вярвам, че е подходящ. Леля ми садеше много цветя, но така подредени, че приличаха на рота войници. Не ми позволяваше да ги късам, но аз и без това обичах повече дивите цветя, които растат, както им харесва.

Гласът й звучеше меланхолично, с копнеж и той усети как го обзема топло съчувствие. Но не успя да го изрази, защото в този момент се появи Тит Жан и заговори с извинителна усмивка:

— Прощавайте, метр, но отвън има един човек, който желае да говори с вас.

Човек, значи. Не джентълмен. Изборът на думите, тонът и изражението на камериера издаваха много.