Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 32

Икономката обаче не му остави време да задава въпроси, а веднага му намери работа в подреждането на масата. Изпрати го за забравените салфетки, после за сребърната кофичка, в която се охлаждаше виното, накрая поиска и кърпа, за да покрие хрупкавия хляб в кошчето. Само след минути въздухът се изпълни с ухание на супа от морски дарове. Масата беше осветена само с две свещи в сребърен свещник.

Рейнолд наблюдаваше внимателно приготвянето на вечерята. Всичко вървеше точно според плана. Накрая кимна в знак на съгласие и двамата прислужници побързаха да се оттеглят. Когато остана сам с Анжелика, той я погледна изпитателно над пламъчето на свещта.

— Готово — промълви с усмивка той. — Не позволявай присъствието ми да ти развали апетита. Моля те, нахрани се добре.

Анжелика посегна към лъжицата и я завъртя в ръката си, но бързо я остави обратно. Когато заговори, гласът й издаваше неприкрито раздразнение:

— Защо? Защо правите това?

— Мислех, че ще ти е приятно да се поразвлечеш малко. — Рейнолд разгъна салфетката и я сложи на скута си.

— И за какво ще разговаряме?

— За всичко, което ни хрумне — отговори той, стараейки се да прикрие яда си. — Опитвам се да не те смущавам, но смятам, че е време да свикнем един с друг и да заживеем като нормално семейство. Сметнах, че общата вечеря не е лошо начало.

— Нормално семейство — повтори тихо тя.

— Мисля, че всеки разбира значението на тези думи — отговори той.

— Не. Вие например не го разбирате.

Тя го погледна и като откри страха в погледа й, Рейнолд изпита срам.

— Толкова ли се страхуваш от мен? — попита спокойно той. — Не мога да ти обещая, че ще бъда идеален съпруг, но ще положа всички усилия и ще бъда колкото се може по-отзивчив. Ще разбереш, че се задоволявам с малко и че мога да бъда искрен и великодушен.

— Да не искате да кажете… че няма да се чувстваме обвързани един с друг?

— Това е нещо, което времето ще покаже — отговори замислено той.

— Аз исках да кажа… — започна отчаяно тя.

— Много добре знам какво искаше да кажеш. Отговорът е не. Не мога да ти обещая, че няма да поддържаме интимна връзка. Такъв живот не е за мен.

— Значи искате наследник?

Рейнолд втренчи поглед в зачервеното й, трескаво лице. Можеше просто да се съгласи с нея и да забрави темата или пък да навлезе в подробности. Въпросът беше как по-малко да я уплаши. Не знаеше какво би трябвало да стори. Най-добре да се осланя на чувствата си.

— Дете, което да прилича на мен? Или на теб? Приятно ми е да си го представям, но мисля, че това няма особено значение за мен. Също толкова малко се интересувам от семейни отношения, при които жената и мъжът вървят по различни пътища и се отнасят един към друг с хладна учтивост както в обществото, така и в семейното легло. Онова, което искам, е човек, с когото да се чувствам близък както на масата за закуска, така и през нощта. — Той спря, защото думите, оформили се в съзнанието му, го стреснаха. — Почти съм уверен, че в това е смисълът на брака…

Анжелика поклати замислено глава.