Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 36

— Отведете го в библиотеката и му предложете чаша уиски — проговори спокойно Рейнолд. — Ей сега ще дойда.

Тит Жан кимна и се оттегли с достойнство. Анжелика проследи излизането му и се обърна към мъжа си:

— Нещо не е наред ли?

— Нищо интересно — отговори той, изпразни чашата си и изтри устни със салфетката.

— Сигурно знаете кой е посетителят?

Трябваше да запомни веднъж завинаги, че тя има остър поглед и бърз ум.

— От време на време Тит Жан се проявява като истински сноб. И не харесва особено някои от деловите ми партньори.

— Може би трябва да обръщате повече внимание на оценките му.

Рейнолд се надигна и й се усмихна.

— Ти май си сериозно разтревожена за мен, скъпа моя. Поласкан съм.

— Нямате повод за това — отвърна хладно тя.

— Жалко — промърмори той с искрено съжаление и й направи знак да продължи с вечерята без него.

Анжелика остана загледана след него, ядосана, че не й се удава да води разговора с необходимото равнодушие.

Този мъж не преставаше да я изненадва. Беше много по-внимателен и деликатен, отколкото беше очаквала. Все пак не можеше да му бъде истински благодарна, защото имаше подозрението, че той прави всичко с някаква тайна цел. Стараеше се да й покаже, че иска бракът им да бъде щастлив или поне тя да е доволна. Но защо? И при най-добра воля не можеше да си представи, че му харесва да се натовари допълнително с една почти непозната жена, която беше спасил от катастрофата.

Не биваше да губи инстинкта си за самосъхранение. Животът, описан от него, развлеченията, желанието му да я придружава навсякъде, да се хранят заедно… всичко това целеше да я привлече в неговия живот, а тя много трудно можеше да устои на утехата, която се излъчваше от него, на деликатността му и преди всичко на искрената му загриженост за благополучието й.

Дали наистина беше станала негова жена? Дали венчавката, която той й описа, наистина се бе състояла? Дали щеше да има някаква разлика, ако знаеше точно какви са отношенията им?

Какво да прави сега?

Не знаеше. Поученията и максимите на леля Хариет не можеха да й помогнат. Какво да прави с мъж, който първо я беше заплашил с насилие в собствената й кабина, а после бе спасил живота й? Какви правила важаха в общуването с мъж, който първо искаше да я подчини на волята си, а после я беше настанил в собственото си легло и се беше грижил предано и безкористно за нея, докато тя беше в безсъзнание? Защо още със събуждането й беше заявил, че двамата са станали мъж и жена? Анжелика се опитваше да разсъждава разумно, но положението беше толкова необикновено, че не можеше да се залови за нищо.

Доколкото можеше да прецени, съществуваха три възможности: да избяга при леля Хариет, да се върне в плантацията и да започне напълно нов живот, или да приеме предложението на Рейнолд Хардън с надеждата, че мотивите му са честни и почтени.

Всяко от трите решения я изправяше пред сериозен проблем.

Както вече беше установил Рейнолд, леля й нямаше да се радва особено да я види отново. Що се отнася до плантацията, тя нямаше представа как се управлява голямо имение, нито притежаваше капитал, необходим да плаща на управител, да купува семена и да се грижи за робите, чиято господарка беше станала не по своя воля. Може би най-приемливо беше да заживее като съпруга на Рейнолд Хардън, но инстинктът я предупреждаваше да се пази от него.