Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 33

— Не мога да кажа, защото досега живях при жена, която твърди, че е останала неомъжена по убеждение. Очевидно вие сте размишлявали по-обстойно върху тази тема. Няма ли… нямаше ли друга жена, за която бихте предпочели да се ожените?

Рейнолд бързо си възвърна сигурността.

— Искаш да знаеш дали не тъгувам по някоя изгубена любов? Някога имах връзка с жена, на която бях готов да дам името си, но тя реши да вземе друг. Както се казва, имал съм късмет. Сърцето ми е напълно свободно. А как стои въпросът при теб?

— При мен? — повтори изненадано тя, хвърли кратък поглед към него, после зарея очи към просторния двор.

— Ти пътуваше с „Кралица Катлийн“, за да започнеш нов живот с младия Едингтън — ако ми позволяваш да ти го напомня. Не забелязах нито един признак за безсмъртна любов помежду ви, но може би съм пропуснал нещо.

— Значи сте ме наблюдавали? — попита тихо тя и смръщи чело.

— Знаеш, че съм те наблюдавал — отговори меко той и със задоволство установи, че лицето й пламна още повече. Улови се, че очаква с напрежение отговора й.

— С Лорънс бяхме приятели от детинство. Леля ми и майка му бяха най-добрите приятелки. През последните години не се виждахме често, само понякога посещавахме заедно балове и други развлечения. Скоро след като татко… се върна в Начез, Едингтън помоли за ръката ми. Леля веднага се съгласи, татко също одобри брака ми. Той беше много болен и държеше да ме види омъжена. Смяташе, че така ще осигури най-добре бъдещето ми.

— Значи си приела предложението под натиск — установи Рейнолд.

— Не съм сигурна, че наистина го приех. — Тя отмести поглед, после отново се обърна към него: — Веднъж се опитах да поговоря с годеника си за това, но той изглежда реши, че става въпрос единствено за условията, при които ще му се подчинявам, а не дали ще се оженим или не.

Рейнолд трябваше да признае, че самият той едва не беше извършил тази фатална грешка.

— А на следващата сутрин вече започнаха да те поздравяват за годежа.

— Да. Така стана невъзможно да се оттегля. Не исках да ме смятат за глупава гъска, която не знае какво иска.

— Мисля, че това не би било толкова лошо в сравнение с един дълъг, нещастен брак.

— Прав сте — съгласи се сериозно тя, без да отмества поглед.

Рейнолд издържа на погледа й цели десет секунди, после избухна в одобрителен смях. Значи днес беше избрала този метод на съпротива.

— Е, добре. Ще се опитвам да не ти оказвам ненужен натиск. Но те моля да вземеш предвид, че сега положението е напълно различно. Вече си моя съпруга и аз не съм Едингтън. Освен това трябва да ти призная, че търпението не е силната ми страна.

— Никакъв натиск — повтори кратко тя и го погледна изпод спуснатите си мигли.

— Е, толкова малко, колкото е възможно — гласеше сухият отговор. — Ако имаш поне малко апетит, опитай супата, защото ще изстине.

Анжелика посегна отново към лъжицата и я потопи в гъстата супа от домати, парченца риба, сочни скариди и стриди. Рейнолд проследи движението й със загрижен поглед, без да посяга към лъжицата си, и се усмихна доволно, когато я видя да поема жадно вкусния аромат.