Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 30

— Какъв красавец! Жалко, че изобщо не погледна към нас. Чух, че имал връзка с някаква дама в Париж, но не вярвам…

Безгрижните, доволни гласове, изпълнени с надежда, събудиха в душата на Анжелика страстен копнеж. Някъде имаше танци, музика, весели хора. Сигурно отиваха на бал с маски, защото тъкмо беше времето на карнавала. Само ако можеше да вземе участие в някое от многобройните празненства…

За съжаление тя беше в траур за баща си и подобни забавления й бяха отказани. Ако беше честна пред себе си, трябваше да признае, че и без това не е достатъчно силна, за да танцува и да се забавлява. Въпреки това изпитваше странен копнеж да бъде там, отвън, облечена в красива рокля, на път за бала. Тук в леглото се чувстваше изтласкана от течението на живота, който продължаваше напред без нея.

Когато вратата на спалнята се отвори, тя обърна глава и видя, че на прага стои Рейнолд. Сложил ръка на бравата, той не помръдваше. Вероятно бе помислил, че тя е заспала.

— Защо никой не е запалил лампите? — попита най-после той и пристъпи навътре. — Или предпочиташ да стоиш на тъмно?

Анжелика беше сама от часове.

— Мислех, че не искате да хабите маслото за лампите — отговори с горчивина тя.

По устните му заигра усмивка.

— Както виждам, прекарала си доста скучна вечер. Може би това ще те накара да се съгласиш да вечеряш с мен.

— Да вечеряме заедно? — попита слисано Анжелика.

— Мисля, че ще ти е приятно да седнем в галерията, стига да не е твърде хладно.

— Значи ми позволявате да стана? — попита невярващо тя.

— В известен смисъл да — отговори той и застана до леглото.

Анжелика пламтеше от вълнение. Тя посегна към халата, приготвен от Естел, и напъха ръцете си в ръкавите. Без да го завързва, отметна завивката, за да стане, но още преди краката й да докоснат пода, Рейнолд беше до нея. Той се наведе, мушна едната си ръка под коленете й, другата зад гърба й и я притисна силно до гърдите си. Анжелика спря да диша, но автоматично обви с ръце врата му.

Мъжът трепна и за миг застина неподвижен, но се овладя толкова бързо, че Анжелика почти повярва, че тази реакция е била само във въображението й. После се сети за изгарянията по гърба му, отпусна ръцете си и се засрами от себе си.

Мъжът обърна глава и срещна уплашения й поглед. Блестящото зелено я заслепи. Очите му приличаха на разтопени смарагди, бездънните черни точки в средата им бяха обкръжени с безброй зелени и златни капчици. Веждите му бяха гъсти, а дългите, извити мигли хвърляха тъмни сенки върху бузите. Носът беше прав и дълъг, а изпъкналите скули се съчетаваха чудесно с твърдата брадичка.

Пълните устни бяха опънати, брадичката енергично издадена напред, сякаш очакваше отказ.

Тъй като Анжелика не каза нищо, Рейнолд попита:

— Наистина ли приемаш храната като успокоително? Ако ми беше казала по-рано, отдавна щях да ти сервирам празнично меню.

— Ако сте очаквали да се възпротивя — отвърна сковано Анжелика, — защо тогава не ми дадете възможността да вървя сама, вместо да ме разнасяте като малко дете?