Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 28

— Какво искате от мен? — попита след малко Анжелика. — Да се чувствам виновна или да се успокоя? Вие все още сте чужд човек за мен, мъж, който ме е отвел със себе си като малко котенце, което е спасил от удавяне.

— И който за благодарност получава няколко одрасквания от ноктите му, нали?

— Този риск съществува, докато котката не е сигурна, че мъжът е неин спасител, а не например някой садист, който с удоволствие измъчва животните. Освен това тя иска да знае дали ще завърши живота си като домашно животно или затворена в клетка. — Тя спря за миг и притисна с ръка слепоочието си. Главоболието пак започваше да я мъчи. — Съжалявам, не исках да бъда неблагодарна. Виждам, че сте се опитали да поправите онова, което сторихте на парахода.

— Така ли? — изсмя се безрадостно мъжът.

Анжелика не го слушаше.

— Благодарна съм ви, че ме спасихте — продължи бързо тя, — и оценявам високо грижите, което полагате за мен, както и очевидната ви сдържаност. Но вие сте забравили факта, че аз имам дом. Леля ми живее в Начез и тя има право да узнае, че съм оцеляла след страшната катастрофа. Не ми се иска да мисля колко зле се чувства бедната жена при мисълта, че и татко, и аз, и Лорънс сме загинали.

— Ако ми дадеш адреса й, с удоволствие ще я уведомя — отговори Рейнолд, без да се обръща. — Но сигурна ли си, че тя ще поиска да те приеме в дома си?

— Искате да кажете… след като баща ми вече не е между живите?

— Искам да кажа… — Той се обърна и се опря на рамката на леглото. — … че сега, след като си прекарала толкова време под покрива на един неженен мъж, който не ти е кръвен роднина, положението се променя. — Той направи пауза и продължи: — Ако леля ти узнае, че сме се оженили, ще се учуди много, че търсиш подслон при нея.

— Аз ще й обясня всичко — заяви решително Анжелика.

Лицето му издаваше мрачно задоволство.

— Много ми се иска да присъствам на това обяснение. Ако съдя по онова, което знам за дамата, разговорът ще бъде твърде интересен. Какво ще правиш, ако те изхвърли?

— В този случай — отговори упорито Анжелика — ще се върна в собствената си къща. Имам плантация, която татко ми поднесе като сватбен подарък.

— Да, но сватбата така и не се състоя. Как мислиш, ще ми хареса ли да живея в плантацията?

Анжелика го изгледа подозрително.

— Какво значение има това?

— Аз съм твой съпруг. — Той я наблюдаваше развеселено, но внимателно. — И не съм човек, който след две седмици изхвърля животните си на улицата. Не очаквам да са постоянно близо до мен, но ми е противно да живея продължително време далеч от тях.

— Аз не съм… — започна Анжелика и изведнъж млъкна.

— Да, ти не си домашно животно, ти си моя съпруга. И сигурно можеш да си представиш, че за мен съпругата е много по-важна от някакво си котенце — заключи той и се запъти към вратата.

Тежкото крило се затвори зад гърба му. Анжелика смръщи чело и се опита да размисли.

Струваше й се, че води напразна битка със страшна буря. Всички грижливо подготвени аргументи и планове, които искаше да му изложи, изведнъж се изпариха и тя имаше неясното чувство, че Рейнолд нарочно я кара да се чувства така.