Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 29

Не, тя не му вярваше. А и как би могла? Онази вечер на борда на парахода той я беше измамил, а след като собственият й баща я бе лъгал години наред, тя нямаше никакво доверие на мъжете.

Омъжена. Съпруга. Защо тези думи нямаха смисъл за нея? Защо не помнеше нищо от церемонията? Защо точно това важно събитие беше недействително като далечен сън?

Тя не разбираше защо Рейнолд Хардън бе влязъл така внезапно в живота й. Причините, които й назова, не я задоволяваха. Затова и постоянно се питаше дали пък той не цели да я обърка напълно.

Трябваше да се махне оттук. Скоро, след ден или два, когато възстановеше силите си, щеше да напусне тази къща.

Изпитваше гняв и едновременно тъга, че Рейнолд беше съвсем прав с описанието на леля й. Сестрата на баща й щеше да изрази съжалението си, че племенницата й е попаднала в такова трудно положение, но щеше да я посъветва да се примири с неизбежното. Самата тя не изпитваше нужда от съпруг, но хранеше непоколебима вяра в мъжкия авторитет и правата на съпруга.

Освен това леля Хариет бе изразила недвусмислено облекчението си, че ще се отърве от отговорността за Анжелика. Смяташе да дойде за сватбата, а после да се върне в Начез и да заживее стария си живот. Чакаха я толкова приятни покани от стари моми и вдовици, покани, които години наред беше отклонявала поради грижите около останалото без майка дете на брат си. Радостта й от предстоящите развлечения беше повече от очевидна.

Оставаше й само „Боньор“. Дали Рейнолд щеше да я последва, ако отидеше там? Дали щеше да се заеме сериозно с управлението на плантацията, която й беше дадена в зестра? Ако да, дали щеше да го направи от честен интерес или просто от безгрижната, великодушна обич, която проявяваше към домашните си животни?

Тя не беше котка, но не беше и негова съпруга. Самоуважението и инстинктът й за самосъхранение изискваха и той, и тя да не забравят този факт.

А възможността да бъде наранена или да изпита съжаление изобщо не беше за подценяване.

В никакъв случай нямаше да си позволи да мисли за нежностите, вниманието и привързаността, с което господарят се отнасяше към домашните си животни, особено когато бяха достатъчно дълго с него.

4

Проникващите през прозореца гласове, звънки и кокетни или тъмни и примамливи, звучаха без изключение весело. Те си подвикваха поздрави и добродушни шеги, извисяваха се над скърцащите колела на каретите и се снишаваха до тайнствено мърморене. Лампичките, окачени на каретите, и носените от прислужници и лакеи фенери рисуваха светли плетеници по стените на спалнята. От време на време минаващите избухваха в смях. Късчета от разговорите им нахлуваха в спалнята и се разсейваха в необичайно топлия за сезона вечерен въздух през широко отворената врата на балкона.

— … надявам се да имат и други инструменти освен пианото, виолината и рога. Миналия път музиката…

— Този Алфонс… Не, не обичам майка му. Знаеш ли, онзи ден ми заяви съвсем сериозно, че детето ми било твърде шумно!