Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 23

По бузите й все още се стичаха сълзи и тя ги изтриваше с ръка, без да съзнава какво прави.

Тъмнокожата жена, чиято колосана бяла престилка и чиста кърпа на главата издаваха икономката, пристъпи напред със загрижено изражение, но Рейнолд вдигна предупредително ръка и й махна да излезе. Неохотно и с изражение, което ясно издаваше неодобрението й, жената се обърна рязко, излезе и внимателно затвори вратата след себе си.

Ренолд направи няколко крачки към леглото и Анжелика се сгърчи, сякаш я беше ударил.

— Успокой се. Аз не представлявам опасност за теб, кълна се — промълви меко той и направи още една крачка.

— Останете там, където сте. — Анжелика се опита да говори заплашително, но думите й прозвучаха умолително и безсилно.

— Вече е малко късно за това, не мислиш ли? Сега съм твой законен съпруг. Да не говорим, че толкова нощи спя като вярно куче на твърдия нар в краката ти. Тези нощи ми се сториха по-дълги от броеницата на светеца. Знаеш ли колко пъти съм обтривал с мокра кърпа парещата ти кожа, и то на места, които досега са били познати единствено на теб и на бавачката ти.

— Не сте направили това, нали? — Анжелика нямаше сили да го погледне. Сигурно има причини, за да говори така с мен, каза си тя. О, само да можех да мисля малко по-ясно, сигурно щях да открия истината.

— Някой трябваше да сменя Естел, нали? Освен това съм на мнение, че тази привилегия е запазена само за мен.

— Защо? С какво сте я спечелили?

Усмивката му беше измъчена.

— Постепенно си възвръщаш остроумието. Виждам, че се чувстваш по-добре. Но мисля, че имаш нужда от много сън. Затова не се занимавай повече с мен и заспивай. Все едно, че ме няма тук.

Той пристъпи към главата на леглото и изля някаква тъмна течност в една кристална чаша. Ръката му беше спокойна, погледът съсредоточен в онова, което вършеше. Остави чашата, посегна към една гарафа и доля в чашата студена вода. Разклати я и й я подаде.

— Не, благодаря.

— Значи предпочиташ да останеш будна, за да разбереш какво ще се случи оттук нататък? Безсмислено е. Искам да знаеш, че не настоявам особено да преживея отново как повръщаш на гърдите ми.

Наистина ли беше направила това? Не, по-добре да не го пита. Не можеше да си представи, че е била толкова близо до него, не желаеше да узнае още неприятни подробности. Не, със сигурност не беше повръщала на ризата му, защото той не изглеждаше ни най-малко отвратен, докато й го разказваше.

— А може би — продължи Рейнолд — ти ще ме уверяваш, че вече не изпитваш болки. Моля те, не го прави. Междувременно се научих да разпознавам признаците. Не съм в настроение да водя безсмислени спорове.