Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 21

— Ако съм имал нужда от доказателство, че ти отново си тази, която беше, вече го получих — заговори със спокоен, замислен тон Рейнолд. — А ако положението, в което си се намерила при събуждането си, не ти харесва, моля за извинение. При дадените обстоятелства сметнах, че това решение е най-доброто.

— Къде съм? Защо сте тук? — Анжелика стисна очи, защото се страхуваше да не й прилошее.

— Намираш се в дома ми в Ню Орлиънс. Можех да отида на хотел, докато оздравееш, но сигурно щеше да изглежда малко странно за новоизпечен съпруг, какъвто съм.

Анжелика спря да диша. Мина доста време, преди да успее да събере сили, за да заговори.

— А за кого се оженихте? — попита най-после тя.

— За коя друга бих се оженил, освен за теб, скъпа моя?

Стресната до дън душа, Анжелика отвори очи. Оказа се, че шокът е най-доброто средство срещу припадъка.

Лицето на мъжа беше бдително, а позата му издаваше неприкрита агресивност. Анжелика разбра, че е подготвен за реакцията й, все едно каква ще е тя, но беше твърде изтощена, за да започне спор.

— Не — прошепна тя.

— Напротив — отвърна почти небрежно мъжът.

Най-после младата жена посмя да погледне в тъмните зелени очи, достойни за магьосник, но погледът им не издаваше нищо. Той криеше както мислите, така и чувствата му. Тя пое дълбоко дъх и промълви:

— Невъзможно.

— Може би искаш да знаеш как, кога и къде си станала моя съпруга? Добре, ще ти разкажа. Най-лесен е отговорът на „къде“ — тук, в моята къща. Кога? Преди дванадесет дни, когато стана ясно, че ще оживееш. Как? С помощта на един стар приятел на семейството, който повече от двадесет години е изповедник на майка ми. Отец Гуле. Известен е с това, че е готов да престъпи един или два закона, ако е нужно да се спаси някоя заблудена душа.

Анжелика затвори очи и образът на стария свещеник изникна в паметта й. Възрастен мъж с дружелюбна усмивка, почти плешив, само покрай ушите му се виеха редки бели косъмчета. Меки думи, с които произнесе благословията си. Мирис на тамян.

— Ти си спомни — прошепна меко Рейнолд.

— Онова, което си спомням, изглежда по-скоро като опрощаване на греховете и последно помазване. — Гласът й трепереше, но сарказмът в него беше недвусмислен.

Рейнолд се усмихна.

— То беше преди. Що се отнася до венчавката, признавам, че не беше съвсем на себе си, но поне не повдигна възражения, когато трябваше да ми дадеш думата си.

Анжелика забеляза, че гласът му звучи също така категорично като думите му.

— Забравихте да ми обясните защо сте си направили труда да организирате тази прибързана сватба.

— Защото изпитах страстен копнеж да станеш моя — отговори кратко той.

— Не ви вярвам — прошепна безсилно тя.

Мъжът я измери с внимателен поглед.

— Така е — призна с видимо съжаление той. — Боя се, че го направих по-скоро за да запазя моралния си облик.

Анжелика потръпна от силната болка в главата и се опита да проумее смисъла на думите му.

— Какво означава това?

— Когато се опитах да те освободя от корсета, се оказа, че не сме сами. Направих го по твое желание. Ти беше стигнала до извода, че докосването ми е по-малко неприятно от непоносимото стягане. Не можеше да останеш нито секунда повече в това състояние — та ти едва дишаше! Само че почтените граждани, които ни намериха на брега на реката, решиха, че единствената възможност да възстановя доброто ти име след тази неловка ситуация е да те направя своя жена.