Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 25

Анжелика го откри на същото място, когато се събуди. Очевидно беше прекарал нощта на твърдата кушетка пред леглото й. От високите си възглавници Анжелика виждаше измачканите чаршафи. Тясната кушетка представляваше мрачно предупреждение за последствията от един неразумен брак. Ако Рейнолд беше прекарал нощта там, това беше за първи път от два дни насам, след като беше дошъл при нея с вестта за смъртта на баща й и годеника й.

Денем той влизаше често в спалнята, съветваше я да почива, да се храни добре, да взема редовно лекарството, увещаваше я като упорито дете, когато обичайният заповеднически тон не даваше резултат. Вече излизаше за по-дълго време, особено вечер. Миналата нощ Анжелика бе чула завръщането му. Очевидно беше прекарал нощта в стаята, разположена от другата страна на гардеробната.

Докато Рейнолд отсъстваше, за нея се грижеше икономката Естел. Жената беше много мила и й разказа, че домакинството се състои не само от тях тримата, но и от камериера на Рейнолд Тит Жан, от две прислужнички, готвачката и трите й помощнички, един кочияш и двама оборски ратаи. Тя наричаше Рейнолд „метр“, но не каза почти нищо за живота му, а Анжелика така и не разбра дали мълчанието й се дължи на дискретност или на страх от всевластния господар.

— Метр сам определя къде ходи и какво прави — отговори на въпроса й Естел. — Ако се интересувате, попитайте самия него. Възможно е да ви разкаже.

— Какво значи „възможно е“? — не се стърпя Анжелика.

— Зависи от настроението му — обясни с мрачна усмивка икономката. — И от това, защо желаете да узнаете с какво се занимава навън. Той обмисля много внимателно всичко, което казва и върши, и бог ми е свидетел, това го прави да прилича на стар мърморко.

Тази сутрин Рейнолд изобщо не приличаше на стар мърморко. Изглеждаше ленив и доволен, властен и красив като тигър, излегнат на топлото слънце. Много й се искаше да запрати по главата му някоя чиния или чаша.

Анжелика седеше удобно облегната на възглавниците и пиеше кафе с мляко. Чинията, оставена на таблата, беше празна, защото сладкишите с шоколадова сметана, с които в момента я угояваше Естел, бяха невероятно вкусни. Тя остави и чашата на таблата и изтри устата си с дантелената салфетка. Отпусна се назад, скръсти ръце и заговори решително:

— Мисля, че изобщо не ви разбирам.

— Защо започваш караница още преди закуска? — промърмори Рейнолд, без да вдига поглед от вестника си. — Всъщност, трябваше да се сетя.

— Вече закусих — възрази Анжелика.

Мъжът остави вестника и се обърна към нея.

— А, да. Тогава можеш спокойно да ми разкажеш какво те мъчи.

Анжелика имаше чувството, че той вижда как последната капка кафе се стича през гърлото й. Не й беше приятно да я подлагат на такъв обстоен оглед, но може би в това се криеше предимството й. Опъна устни и рече:

— Ами, що се отнася до…

Мъжът изкриви лице.

— Не така. Нима списъкът на нещата, които те смущават, е толкова дълъг, че не можеш да ги изброиш спонтанно? Моля те първо да ми обясниш какво у мен не разбираш.