Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 192

Лорънс изобщо не се усъмни в думите на съпруга й. Натискът на пистолета върху ребрата й отслабна. В гласа му прозвучаха едновременно враждебност и примирение:

— Копеле.

— Много добре — изръмжа раздразнено Рейнолд и попита, опитвайки се да овладее яда си: — Оставате ли или се махате оттук? Ще се биете ли или ще избягате като страхливец? Крайно време е да решите, защото в къщата има и други хора, които ще се почувстват смъртно засегнати, че заплашвате Анжелика.

— Старият Крю не е в състояние да ме спре.

— В състоянието, в което е в момента, не. — Рейнолд вдигна рамене и бялата му копринена риза проблесна в мрака. — Но Майкъл Фарнес се обяви за неин защитник от мига, в който я видя, и сигурно ще се зарадва, ако му се удаде случай да завоюва благоразположението й. Ако никой от двама ни не преживее дуела, той ще поеме с удоволствие ролята на съпруг и утешител.

Лорънс изруга с най-груби думи. Пристъпи от крак на крак и Анжелика потръпна от силната миризма на страх и пот, която се излъчваше от него.

— Добре, ще се бием — изрече с внезапна решителност той. — Какво ще изберете, шпага или пистолет?

— За да спазим традицията — отговори меко Рейнолд, — оръжието ще изберете вие.

— Да, но откъде ще получим оръжията, които искам?

Рейнолд вдигна ръка и от мрака зад най-близкия дъб излезе Тит Жан. Без да каже дума, камериерът постави на земята две дървени сандъчета, едното дълго и тясно, другото квадратно. Нямаше съмнение какво е съдържанието им.

Лорънс се изсмя дрезгаво и погледна изпитателно противника си, сякаш искаше да прецени силата му.

— Вие мислите за всичко, а?

— Това ми е навик.

Лорънс продължи да се взира в неясните очертания на врага си, опитвайки се да прецени възможностите си за победа. После присви очи и отново се изсмя злорадо.

— Сигурно сте си помислили, че ще избера шпагата, защото рамото ви е ранено. Знам обаче, че има мъже, които умеят да си служат еднакво добре и с двете ръце и че вие сте точно един от тях. Аз не съм от глупаците, които тренират редовно и се учат от най-добрите фехтувачи, и няма да падна в капана ви. Умея да си служа доста добре с пистолетите, даже съм убил няколко души. Ала за вас се говори, че с един-единствен изстрел угасявате запалена свещ. Никога не съм стрелял на тъмно и не съм си служил с елегантните ви дуелни пистолети, така че и те не са подходящо оръжие за днешния дуел.

— Все пак трябва да изберете между шпагите и пистолетите.

— Наистина ли трябва? — Лорънс изпухтя презрително. — Хората, с които общувам в последно време, обикновено уреждат споровете си с ножове.

— Според мен този спорт е доста грубичък — отговори равнодушно Рейнолд, макар че подигравката в гласа му беше недвусмислена. Анжелика, която веднага си припомни тъмната уличка зад кръчмата и злобно съскащото острие на ножа, едва не изпищя.