Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 193

— Може би, но на мен ми харесва — гласеше непоколебимият отговор. — Предпочитам ножовете. Разбира се, ако не разполагате с подходящи ножове, готов съм на компромис.

— Какъв компромис? Да сключа компромис с вас е като да позволя на гърмяща змия да се засели под стълбата на дома ми. Има неща, в които човек не бива да рискува, освен това аз съм напълно съгласен с избора на оръжията. Хората, които принадлежаха към малката ви армия, разполагат с достатъчно добри ножове. — Без да обръща глава, Рейнолд попита: — Тит Жан?

— Веднага, метр. — Грамадният слуга се отдалечи безшумно и Рейнолд се обърна отново към противника си: — Вероятно нямате нищо против, ако изберем за място на дуела тази дъбова горичка?

— Съгласен — отговори кратко Лорънс.

— Много добре — заяви спокойно Рейнолд и продължи: — Не бих желал да твърдя, че не сте запознат с валидния за дуелите кодекс на честта, но ще ви напомня, че когато застанем един срещу друг, извинения вече не се приемат. Предишния ден или дори на път към мястото на дуела да, но щом боят започне, вече е твърде късно.

— Нямам намерение да се извинявам на когото и да било.

— Тогава значи съм се излъгал. Вероятно причината е, че споменахте възможността за компромис — обясни небрежно Рейнолд. — Можете да си изберете секундант, който да защитава интересите ви по време на двубоя, но още отсега ви заявявам, че съпругата ми не е подходяща за тази роля. Обикновено жени не се допускат, освен това не вярвам, че тя ще съумее да остане безпристрастна. Разбира се, можете да продължите да я влачите със себе си като щит, но според мен тя ще ви бъде по-скоро в тежест, отколкото да ви донесе някаква полза.

Лорънс изпухтя презрително.

— Искате да я пусна, за да я отведете далеч от мен, нали? А после ще изпратите хората си да ме ликвидират и ще се отървете веднъж завинаги от мен.

— Подобен подход е по вашия, но не и по моя вкус. Уверявам ви, че очаквам с нетърпение дуела и няма да сторя нищо, за да му попреча.

— Спестете си красивите думи. Аз залагам на сигурно.

Рейнолд свали жакета си и откопча маншетите на ризата си.

Хвърли бърз поглед към врага си и проговори презрително:

— Историята за мъжа, който се крие зад женски поли, започва да се обогатява… По дяволите!

Внезапната промяна в настроението му бе предизвикана от появата на сестра му. Изправена до парапета на галерията, Дебора обхождаше мрака с търсещ поглед. През отворената врата зад гърба й струеше ярка светлина. Тя откри много скоро трите фигури в горичката, събра полите си и се втурна надолу по стълбата. Майкъл, който бе излязъл след нея, побърза да я последва.

— Край на спокойствието — установи Рейнолд и в гласа му прозвуча неприкрито раздразнение. — Бедният Лорънс. Въпросът за това, кой ще получи наградата, остава открит.

Думите му се оказаха пророчески. Майкъл едва бе успял да слезе по стълбата, когато на входа се появи още един мъж. Той вървеше приведен и се олюляваше на всяка стъпка, но в позата му имаше безкрайна решителност. Анжелика спря да диша. Баща й беше станал от леглото си!

— Рейнолд! — изпищя Дебора, която почти бе стигнала до тях. — Какво става, за бога? Едно от момчетата каза, че Тит Жан е изнесъл дуелните пистолети. — Тя спря изведнъж и широките поли се увиха около краката й. Лорънс беше вдигнал пистолета си и го бе насочил право към сърцето й.