Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 194

— Питам се — проговори злобно той и изгледа Рейнолд с крайчеца на окото си — дали ще ви зарадвам, ако забия един куршум в гърдите на тази млада дама.

— Не особено — отговори с пресекващ глас Рейнолд.

— А мен още по-малко — намеси се Майкъл и направи няколко крачки напред. Обърна се към Рейнолд и продължи укорително: — Трябваше да ме уведомиш. Не обичам, когато ме подминават.

— Имах си причина — гласеше мрачният отговор.

— Разбирам — прошепна виновно Дебора. — Не биваше да идвам тук, не биваше да се намесвам. Но не можах да се удържа.

Преди Рейнолд да успее да й отговори, в разговора се включи Едмънд Крю:

— Лорънс, какво правиш тук, за бога?

— По дяволите! — процеди през зъби младият Едингтън. — Вече започва да ми…

— Става смешно? — предложи бързо Рейнолд. — Вярно е, ситуацията е повече от абсурдна. Но трябва да знаете, че в Ню Орлиънс има хора, които посещават дуелите, както се ходи на театър или на опера. Затова запазете спокойствие, драги мой. Знайте, че за да доведеш до успешен край един дуел, е необходима известна доза равнодушие. Добрият дуелант не обръща внимание на зрителите… или поне се старае.

— Стига приказки! — изкрещя раздразнено Лорънс.

— Да разбирам ли, че още нямаш секундант? — обърна се Майкъл към приятеля си.

Рейнолд направи опит да се усмихне.

— Изглежда, че съм принуден да прибягна до тази предпазна мярка, макар че между хората на честта това не е необходимо. Ако Крю застане зад Едингтън, ще бъдем наравно, поне що се отнася до наличието на секунданти.

Бащата на Анжелика се изправи в целия си ръст и се поклони сковано.

— За мен е чест, господа.

Разбира се, това беше само формалност. Ако един мъж станеше секундант на друг, това не означаваше, че е на негова страна в спора или че му е задължен. Въпреки това Анжелика усети неловкост. Баща й и Лорънс бяха врагове на Рейнолд и сега се изправяха срещу него в смъртоносен дуел.

Едмънд Крю се покашля многозначително.

— Не е нужно да ми обяснявате правилата на един дуел, господа. Имам зад гърба си безброй подобни преживявания и ми се носи славата на превъзходен секундант. Мое задължение е да се погрижа дуелът да протече честно и почтено и да проверя оръжието на подопечния си. Освен това нося известна отговорност за поведението му. Не бива да допускам… безчестие.

Бащата и съпругът на Анжелика размениха многозначителни погледи, после Рейнолд кимна кратко и се обърна настрана.

— Напълно сте прав.

В този момент се върна Тит Жан, задъхан от бързане, с цяла купчина ножове в ръце. Настроението на присъстващите се промени. Започна официалната част. Всеки влезе в ролята си и започна да се държи с другите подчертано учтиво. Зрителите потискаха с усилия обзелото ги напрежение и чакаха началото на спектакъла.

Камериерът разстла на земята жакета на Рейнолд и нареди донесените оръжия. Странна сбирка от мазни и ръждясали ножове, целите на петна, отдавна не виждали вода и сапун. Дръжките бяха от дърво и кост, от говежди или еленови рога, от дялан камък. Някои изобщо нямаха дръжки. Общото между всички беше, че бяха остри и опасни.