Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 190

— В такъв случай — изгърмя заплашително Лорънс, — в такъв случай ще се погрижа да останеш вдовица. И без това този начин е по-бърз, по-евтин и по-прост, отколкото да се разкарваме по съдилищата.

Пламтящ железен пръстен обхвана сърцето й, но тя не му обърна внимание.

— Правилно. И какво смяташ да направиш? Пак ли ще наемеш няколко главорези, които да го пронижат в някоя тъмна уличка? Веднъж вече се опита, но се оказа, че не е толкова просто.

— За съжаление не успях, но следващия път няма да бъде така — отговори злобно Лорънс. — Ще го убия, каквото и да ми струва това.

— Дори да го направиш, да не мислиш, че ще те последвам като кротка, безмозъчна овчица? Никога!

Лорънс обхвана с две ръце лицето й и я погледна заплашително в очите.

— Точно това ще направиш — зашепна в трескаво безумие той. — И ще ме молиш да престана, но аз няма да го направя, преди да свърша с теб. Ще станеш моя жена и ще бъдеш щастлива от това. Ще изпълняваш с готовност всяка моя заповед. Ще бъдеш постоянно на мое разположение и ще се държиш като най-долна курва, ако го поискам от теб. Ако ти позволя да родиш копелето на Хардън, ще го скриеш от мен, ако искаш то да оцелее. А щом поотрасне, ще го науча кой е негов господар и повелител.

Гласът на Лорънс режеше нощната тишина. В горичката нямаше никого, освен тях двамата. В първия миг наоколо беше само мракът, но в следващия миг се появи Рейнолд, изникна като сянка, дебнала в тъмнината. Гласът му прониза нощта, студен, твърд и режещ, преливащ от презрение.

— Какви подли заплахи, Едингтън. Ако носех пола или бях кърмаче, сигурно щях да се уплаша до смърт. Но аз помня много добре, че при последната ни нощна среща именно вие бяхте този, който си плю на петите.

Лорънс измърмори някакво проклятие и бързо пусна Анжелика, сякаш се беше опарил.

— Много добре — установи сухо Рейнолд. — Тъкмо щях да ви попитам какво търсите в имението на жена ми, макар че е очевидно. Търсили сте нещо, което сте изгубили поради собственото си невнимание. Не мисля, че ще го намерите тук, но ако се появи отнякъде, с удоволствие ще ви съобщя.

Лорънс раздвижи леко ръка и изведнъж Анжелика усети до ребрата си корав, студен предмет.

— Няма нужда да търсите, защото аз вече го намерих — изрече злобно бившият й годеник. — Отстъпете назад или ще забия един куршум в сърцето на любимата ви съпруга.

— Внимавай — прошепна с пресекващ глас Анжелика. — Той иска да те убие.

— Много мило, че ме предупреждаваш, скъпа — отговори равнодушно Рейнолд. — Макар че аз не го очаквах и че не е нужно. От мига, когато видях за първи път баща ти, аз разбрах, че той не е способен да те отвлече по този гаден, брутален начин. Той е твърде добре възпитан и притежава чувство за чест, за да прибегне до услугите на онази паплач.

— Вие май искате да ми намекнете, че аз не съм нито едното, нито другото — изфуча вбесено Лорънс. — Но какво значение има това, след като скоро ще умрете?

— Прав сте, че няма значение, но аз не мога да се примиря с мисълта, че някакъв избухлив самохвалко е способен да ме довърши — отговори небрежно Рейнолд. — Вие сте един дребен негодник, който се съюзява с градските джебчии и главорези. Това отива твърде далеч.