Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 188

Дребният плъх, който правел сделки и с двете страни. Това описание събуди в паметта й спомен, при който цялото й тяло се разтрепери от ужас. Опитвайки се да преодолее неудобството си, тя попита:

— Защо не си казал на леля Хариет къде съм?

— Имах намерение да го сторя, наистина. Но тя беше полудяла от мъка, непрекъснато оплакваше загубата на баща ти и не беше в състояние да ми окаже помощ, за да те освободя от лапите на Хардън. Освен това щеше да се съюзи с майка ми и двете щяха да ме убеждават, че най-доброто е да те оставя на другия мъж и да запазя спокойствие. Това е невъзможно, разбери!

Не й каза обаче защо му е невъзможно да я остави в ръцете на омразния Хардън. От чувство за дълг, от привързаност към нея или просто защото не му харесваше да загуби „Боньор“? Преди да успее да го попита, Лорънс продължи:

— Сега това няма значение. Намерих те и това е единственото, което е важно. Ще отидем в Начез и ще живеем при мои познати, докато се погрижа да те освободя от този дяволски брак. Сигурно ще ми излезе доста скъпо — непрекъснато пътуване до съда, подаръци и пари за подходящите хора, но ти си вече богата. Когато всичко свърши, хората от доброто общество вероятно ще те гледат като прокажена, но ние ще пътешестваме по целия свят и ще ни бъде все едно. Какво ще кажеш да прекарваме летата на крайбрежието, зимите в Ню Орлиънс, а есените и пролетите в Европа?

Анжелика се извърна настрана и отговори с леден глас:

— Ти очевидно не разбираш какво се случи през последните три седмици. Искам да кажа между Рейнолд и мен.

— Как да не разбирам! — отзова се хапливо той. — Ти не си вече предишното невинно момиче, но това не е толкова важно. Готов съм да ти простя тази малка грешка и ще те обичам, както и досега.

Което не означава нищо, помисли си тя, защото той никога не ме е обичал. Не, не биваше да бъде несправедлива. Той беше млад и не беше негова вината, че се бои от Рейнолд. А ако картината на общото им бъдеще не й харесваше, ако тя беше отвратена от поведението му, ако не одобряваше тази несъзнателна смесица от светска обиграност и свързаното с нея морално превъзходство, тя знаеше чия е вината.

Гласът й прозвуча спокойно:

— Благодарна съм, че се грижиш за мен, и оценявам желанието ти да ми окажеш услуга, като ме направиш своя съпруга, но положението е съвсем различно. Трудно ми е да ти го кажа, но аз… аз очаквам детето на Рейнолд. Не мога да очаквам да споделиш с мен този товар, смятам, че и ти не го искаш. Честно казано, ти си се занимавал достатъчно дълго с моите проблеми и аз мисля, че е дошло времето да те освободя от това задължение. Смятай, че годежът ни е развален. Вече не сме обвързани с обещание и ти си свободен.

— Неговото дете!

Презрението в гласа му и подчертаването на първата дума я прободоха право в сърцето. Въпреки това тя се обърна към него, погледна го в лицето и рече: