Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 189

— Това е съвсем естествено, когато жената е загубила невинността си.

— Да, и особено когато тази загуба й харесва! — изфуча разярено той.

— Ти сериозно ли смяташ, че тази малка грешка, както я нарече, ми се е случила само веднъж? — Гневът, който лумна в гърдите й, дойде като освобождение. Мнението му за нея изобщо не я интересуваше.

— А на мен не позволяваше дори леки целувки!

Ето какво било! Гордостта му беше наранена.

— Това е нещо друго — отговори спокойно тя.

— О, да! — изсъска той и тикна юмрук в лицето й. — Аз не съм Хардън, аз съм си аз. Но аз съм мъжът, който ще бъде твой съпруг, затова сега ще тръгнеш с мен, все едно харесва ли ти или не. — Ухили се грозно и продължи: — И след като плътската любов е започнала да ти харесва, ще се постарая да задоволя желанията ти, още щом те настаня в собственото си легло.

— Ти си отвратителен — отговори презрително Анжелика. — Ако си въобразяваш, че ще тръгна с теб след всичко, което ми наговори, сигурно си луд.

Тя се обърна, за да избяга от него, но ръката му се стрелна напред и я дръпна с такава сила, че тя политна към дървото и се удари в коравото стъбло. Главата й забуча болезнено и тя едва не изпищя.

Лорънс пристъпи по-близо и се притисна до мекото й тяло. Дъхът му опари ухото й, когато заговори дрезгаво:

— О, разбира се, че ще тръгнеш с мен, миличка. Хардън не е тук и този път си изцяло моя, без да се налага да наемам отново ония негодници, дето живеят край реката и постоянно се наливат с джин.

Анжелика едва си поемаше дъх.

— Ти си бил! Знаех си аз! Ти беше мъжът на улица „Галатин“, който стоеше в сянката и не смееше да се намеси в битката. Ти си наел братята Скагс, за да ме отвлекат. През цялото време си мислех, че е бил баща ми, без да взема предвид, че той никога не би ме изложил на такава опасност.

— Трябваше да те освободя от лапите на Хардън — промърмори той в напразен опит да се оправдае.

— Да, а как го направи и какво щеше да стане след това с мен, това нямаше значение, нали? — Гласът й трепереше от гняв. — Ти никога не си изпитвал към мен и капчица любов или привързаност. Уби онзи дребен сив плъх, който шпионираше за Рейнолд, за да не те издаде, нали? И нямаше да попречиш на Клем Скагс да се забавлява с мен, колкото си иска! Единственото, което те интересува, е „Боньор“. Още в Начез предположих, че е така, а сега го знам със сигурност.

— Ти сериозно ли смяташе, че аз, член на семейство Едингтън от „Догуул Хил“, ще се оженя за дъщерята на някакъв си картоиграч, без да имам основателна причина? — попита подигравателно той. — Ще ти кажа, че бях на прага на пропастта. Ще имам късмет, ако успея да удържа кредиторите си, докато получиш развод и стана господар на „Боньор“.

— Няма да стане — възрази със задоволство тя и се изтръгна от ръцете му. — Няма да видиш и едно пени от „Боньор“. Рейнолд е мой съпруг и това го прави законен господар на плантацията. Би трябвало да знаеш, че той ще стори всичко, което е по силите му, за да запази имота си. Та той само преди минути ми се закле, че никога няма да ми позволи да се разведа с него. Съветвам те да му повярваш.