Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 187

Какво щеше да каже на Рейнолд, ако бе последвала логиката на сърцето си?

Но какъв смисъл имаше да си представя невъзможното? Нямаше връщане назад.

Тя чу стъпките, видя неясната сянка и сърцето й направи огромен скок. Рейнолд. Той се връщаше, за да я отведе в къщи. Това можеше да се очаква от него. При всички случаи той щеше да продължи да играе ролята на съвършения джентълмен.

Мъжът пристъпи към нея изотзад. Гласът му беше неравен, без дълбочина.

— Знаеше, че ще дойда, нали? Затова остана да ме чакаш тук.

— Лорънс! — извика стреснато Анжелика и се обърна към него. — Какво правиш тук? Откъде идваш?

Мъжът пристъпи още по-близо. Бившият й годеник, висока, стройна фигура в мрака.

— Исках да те видя още снощи, да поговоря с теб, но Хардън през цялото време се мотаеше наблизо. Направо да полудееш.

Гневът в последните му думи я изненада.

— Защо снощи не остана по-дълго? Защо не ме потърси в къщата?

— Какво говориш! Сигурно щяха да ме посрещнат с подобаваща сърдечност. Истината е, че Хардън не търпи никого в близост до тебе. И това от мига, в който те измъкна от реката!

Анжелика го погледна втренчено и попита:

— Откъде знаеш?

— Видях го веднага след експлозията. Държеше се като някакъв паша. Само да го беше чула как заплашваше доктора и хората, които искаха да те отнесат на друго място. В Ню Орлиънс се носеха какви ли не слухове, даже чух, че заради теб се е скарал с Фарнес, който бил най-добрият му приятел.

— Как можа… Не, това е вярно. Ти каза, че не си бил ранен при експлозията и течението не те е отнесло като татко.

Лорънс сви рамене и погледът му се плъзна покрай нея.

— Имах няколко одрасквания, но успях да стигна бързо до брега. Винаги съм бил добър плувец. — Гласът му издаваше неловкост.

— Къде беше, когато съм била ранена и в безсъзнание? — попита невярващо тя. — Не разбирам. Защо е трябвало Рейнолд да се погрижи за мен, след като ти си наблизо?

Лорънс се намръщи и отговори раздразнено:

— Ти не можеш да си представиш каква бъркотия беше! Няколко души бяха отнесени в една къща край брега, мъртвите и ранените лежаха в дълги редици един до друг. Хардън беше героят на деня. Първо изнесе теб на сушата, после скочи отново в реката и извади още няколко души — най-вече жени, които пищяха като луди, един старец и няколко деца. След това пое командата и накара всички да танцуват по свирката му. Държеше се като фелдмаршал на бойното поле. Думите му бяха закон. Никой нямаше да ми обърне внимание, ако бях посмял да му се противопоставя. Освен това ти беше в безсъзнание и аз нямах представа какво бих могъл да направя, за да те съживя.

Извинения, оправдания, Анжелика познаваше този тон.

— Казал си си, че и без това ще умра.

— Но ти оцеля. Хардън те отведе в Ню Орлиънс и след известно време се чу, че си по-добре. Последвах ви, но още с пристигането си в града разбрах, че той е ненадминат майстор в дуелите с шпага или пистолет. Намерих един човек да ме осведомява за състоянието ти и той беше непрекъснато до теб, но после установих, че проклетият плъх събирал пари и от двете страни. Накрая ме предаде. Почти нищо не можех да направя, не разбираш ли? Беше ясно, че не ти позволяват да приемаш посетители, а ако бях опитал да си проправя път насила, отивах на сигурна смърт.