Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 185

— Не мисля, че добрият баща се отличава с такова собственическо чувство — отговори тихо тя. — А чувството за отговорност, колкото и благородно да изглежда, не може да замести истинската привързаност.

— Искам само детето ми да познава баща си и да бъде признато от него. Искам то да има място в света и да знае, че има право да принадлежи към този свят. Знам колко е важно това, повярвай. — Той беше сложил ръце зад гърба си и натискаше с такава сила кората на дъба, че пръстите му побеляха.

— Само защото ти си незаконороден, внезапно реши, че в никакъв случай няма да ме пуснеш да си отида, за да спестиш на детето си своята съдба, така ли? — попита горчиво тя. — Или изпитваш чувство за вина, че жаждата ти за отмъщение и необузданата ти страст ще доведат до появата на едно малко същество, което винаги ще копнее за място, към което да принадлежи? Няма защо да се тревожиш за това. Ако имам дете, то ще принадлежи на мен и ще получи цялата любов, на която съм способна.

— Твоята любов и моето име? Никога няма да ти позволя да разтрогнеш брака ни. Ще застана на пътя ти още при първата крачка, която се осмелиш да предприемеш. Никога няма да имаш друг съпруг освен мен — отговори той и думите му прозвучаха като клетва.

Погледът й издаваше мрачна решителност.

— Каква ужасна заплаха! Надявам се да ми простиш, че не я приемам сериозно. Опитът, с който се сдобих в брака, не е толкова радващ, че да ме накара да повторя грешката си.

— Все едно какъв е твоят опит — заяви той, и се загледа в шарките, които кората на дървото беше оставила по дланите му, — не можеш да отречеш, че си имала моменти на искрена радост или поне аз го виждах така. Какво толкова страшно съм направил, че искаш да ме напуснеш и да ми отмъстиш, като ми отнемеш детето?

Вечерта се спусна над горичката и въздухът се изпълни с аромат на орлов нокът. Този аромат ще ми напомня винаги за прекрасната церемония в меката лятна вечер, каза си тя, но и за мига, в който отново бях принудена да разбера, че болката може да бъде безгранична.

Можеше да си отиде и да вземе нероденото му дете, можеше и да остане, но в този случай баща й щеше да си отиде сам и да умре някъде, забравен от всички. Нямаше друг избор. Не можеше да остане тук и да запази и двамата, и баща си, и съпруга си. Рейнолд беше човекът, който най-малко се нуждаеше от нея и щом я поставяше пред този избор, значи най-малко заслужаваше любовта й.

Тя погледна към нощното небе и попита безжизнено:

— Какво си направил? Нищо. Ти беше съвършеният съпруг. Разбира се, ако не се смятат две-три дребни прегрешения. Като например, че се опита да разрушиш доброто ми име или да ме отвлечеш, за да бъда далече от баща си и годеника си. Или да ме убедиш, че баща ми е мъртъв, при все че не притежаваше и най-малкото доказателство за това. Да ме любиш под претекст, че искаш да забравя страха си от пътуването с параход. Да ме подмамиш в „Боньор“, защото ако бяхме останали в града, баща ми щеше да намери начин да ме спаси или, още по-лошо, аз самата щяха да открия, че съм била излъгана.