Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 184

Сърцето й се качи в гърлото. През деня повечето обитатели на къщата бяха наминали, за да се осведомят за състоянието на болния, само Рейнолд не се беше показал.

Погледът му я прониза, ръцете му стиснаха с все сила дървения ръб, но в гласа му имаше само равнодушна учтивост.

— Добър вечер, скъпа. Дойдох да поговоря с баща ти за някои хубави неща. За гълъбите, които ще ни поднесат за вечеря, за реката и за лова в Уайт Сулфур Спрингс… както и дали първото ни дете ще бъде момче или момиче. Аз заложих всичките си пари на момче, но с удоволствие ще загубя, ако първата ми дъщеря наследи красотата на майка си.

Анжелика изгледа обвинително баща си.

— Ти си му казал, нали?

— Докато лежах тук цял ден, обмислих някои неща — отговори Едмънд Крю и обърна глава към нея. — Реших, че така е най-добре.

— Защо направи това, татко?

Крю изкриви лице и в очите му блесна болка.

— Опитах се да поправя злото, което сторих. Всъщност, то не е само едно.

— И аз съм ви искрено благодарен — обърна се към него Рейнолд. — Ще ви бъда още по-благодарен, ако сега ме извините, за да мога да поговоря на четири очи с Анжелика.

В гласа на Крю прозвуча примирение.

— Времето, когато трябваше да молите за разрешението ми, е безвъзвратно отминало.

— Въпреки това. — Рейнолд не се помръдна от мястото си и старият мъж кимна.

— Нямам нищо против. Освен това тъкмо смятах да позвъня за Тит Жан, за да ми помогне да се преоблека за вечеря. Смятам, че при всички положения трябва да запазя достойнството, което ми е останало.

Разбиране и още нещо, вероятно възхищение, блесна за миг в очите на Рейнолд. Той кимна и се обърна към Анжелика:

— Да излезем ли навън?

— Не смятам, че ще има някаква полза — отговори твърдо тя и вирна брадичка.

Рейнолд смръщи чело и стисна здраво устни. После проговори с хапеща ирония:

— Една шумна разправия неизбежно ще привлече прислугата, роднините и приятелите, но аз съм готов да я приема, стига да знам, че именно това е, което искаш.

— Искам само спокойствие — отговори решително тя.

— Което е разбираемо, ако си решила да се свиеш в някой ъгъл и да хленчиш, но аз не съм чак толкова великодушен.

— Или деликатен — поправи го тя. — Какъв е смисълът на този разговор според теб? Ще се въртим постоянно в кръг, без да намерим изход.

— О, не — възрази с плашеща категоричност той. — Няма да го направим, защото залогът е твърде голям. — Той мина покрай нея и отвори вратата към галерията. — Е, идваш ли?

Докато го следваше около къщата, надолу по стълбата и в посока на дъбовата горичка, Анжелика размишляваше трескаво и се опитваше да подреди аргументите, които беше приготвила. Той си беше виновен, че й даваше време да се въоръжи, като настояваше да разговарят на това отдалечено място.

Когато Рейнолд застана под сянката на едно дърво и се обърна към нея, Анжелика заговори веднага:

— Става въпрос за сина, който имаш от Клотилд Петен, нали?

— Става въпрос за една моя слабост, която се състои в това, че искам хората, които обичам, да са винаги до мен. Това ли имаш предвид? — Рейнолд отстъпи крачка назад и облегна гръб на дебелото стъбло.