Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 182

Без съмнение, той щеше да се върне, за да се осведоми за състоянието на баща й. Все пак той го беше довел тук. Анжелика чакаше с нетърпение появата му, защото искаше да го разпита за много неща. Най-вече й се искаше да разбере как Лорънс и баща й бяха узнали, че тя живее в „Боньор“. Освен това му дължеше обяснение и искаше от него формално освобождаване от задълженията, които бяха поели един към друг при годежа.

С ъгълчето на окото си тя забеляза някакво движение в близост до следващата врата и се обърна нервно.

Беше Дебора, също загърната в халат и с разпусната по раменете коса. Тя се усмихна и направи няколко крачки към снаха си. Попита как е пациентът и Анжелика отговори, че състоянието му постепенно се подобрява.

Разговорът не потръгна и двете млади жени се загледаха смутено към обсипаните със сребърна роса ниви със захарна тръстика, които се виждаха от тази част на галерията. Няколко гълъба кръжаха над къщата, после с весело гукане се приземиха на покрива на гълъбарника. Утринният бриз развяваше полите на халатите им и двете потръпваха от студ.

Дебора погледна снаха си, поколеба се за миг и заговори решително:

— Ти няма да си отидеш от нас, нали? Искам да кажа, свикнах да те гледам тук, до Рейнолд. Дори мамините съмнения се разсеяха напълно и тя вярва, че ти си най-доброто нещо в живота му. Не можеш ли да направиш така, че отново да заживеете като нормално семейство?

Анжелика усети искрената тревога в гласа на зълва си и в гърлото й заседна буца. Преглътна мъчително и отговори с пресекващ глас:

— Не вярвам, че ще мога. Толкова много неща ни разделят. Дори да не е така, остава фактът, че аз заявих пред всички решимостта си да го напусна, да се махна оттук с баща си. Рейнолд няма да го забрави никога. Веднъж ми казаха, че не е човек, който прощава.

Тези думи бяха прозвучали в Ню Орлиънс и тя се зарадва, че се бе сетила за тях точно сега.

— Какво ви разделя? — попита със съмнение в гласа Дебора. — Кое може да бъде толкова важно?

— Той ме уверяваше, че татко и Лорънс са мъртви, за да ме направи зависима от себе си, за да ме принуди да остана завинаги с него.

— В началото е бил убеден, че и двамата са загинали при експлозията. Знам това от Майкъл, а той не ме лъже. Рейнолд никога не би ти причинил тази болка, ако сам не беше убеден, че нито един от двамата не е оцелял. По-късно, когато е узнал, че са живи, злото е било вече сторено и той е искал само да си остави малко повече време, за да спечели любовта ти.

— Не. Искал е време, за да бъде сигурен, че бракът ни няма да бъде разтрогнат.

— О, Анжелика, не бива да мислиш така! Рейнолд може и да е негодник, но в никакъв случай не можеш да го обвиниш в студенина. Ако искаше онова, в което го обвиняваш, щеше да го направи в мига, когато ти дойде на себе си след злополуката. Или още преди това. Какво го е спряло, според теб, ако не почтеността?