Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 177

— Значи смяташ, че организирах тази втора венчавка, за да си осигуря зестрата ти? Щях да се оженя за теб, дори ако имаше още десет живи бащи и никаква зестра освен самата себе си.

— Думи — прошепна задавено тя и го погледна с насълзени очи. — Винаги само думи. Звучат прекрасно, но откъде мога да знам каква стойност имат?

— Имат стойността, която им давам аз. Същата стойност има и клетвата, която си дадохме.

— Бракът може да се анулира — намеси се с треперещ глас Крю.

Рейнолд го изгледа пренебрежително.

— Нашият никога.

— Ти, разбира се, си се погрижил за това с обичайната си предвидливост — обвини го горчиво Анжелика.

— И с необичайно дълбока радост и неразумно въодушевление — добави сериозно Рейнолд.

— Свиня — произнесе задавено бащата на Анжелика и пое мъчително въздух. — С тези думи ви предизвиквам на дуел.

Рейнолд го измери с внимателен поглед. Лицето на Едмънд Крю беше пепелявосиво, скулите му стърчаха като на мъртвец. Очевидно злополуката беше влошила още повече болестта му. Съумяваше да пази равновесие и да се държи с достойнство единствено от гордост и тревога за единственото си дете. Рейнолд усети как презрението отстъпи място на бегло възхищение.

— Направете го — отговори замислено той, макар че тайната му надежда беше Крю да се откаже от дуела.

— Не! — изпищя Анжелика и лицето й побеля. — Не — повтори безпомощно тя и погледна баща си, после мъжа си. — Никой от двама ви не е достатъчно здрав, за да се дуелира.

— И преди всичко — продължи мисълта й Крю, — залогът не си струва. Ела с мен, Анжелика. Лорънс ни чака отвън. Ще заминем за Ню Орлиънс и ще се обърнем към съда, за да прогоним тези хора от плантацията ти. Не е нужно да стоим тук и да си разменяме обиди с човека, който така безсрамно се е възползвал от теб.

Рейнолд видя, че Лорънс Единггън чака не отвън, а в сянката на галерията. Той следеше внимателно размяната на остри думи и отпуснатото му, погрозняло лице издаваше колко е доволен.

Без да му обръща повече внимание, Рейнолд заговори:

— Наистина нямаме повод да си разменяме излишни думи, освен когато не става въпрос за уверения в любов и привързаност. — Той посрещна погледа на Анжелика и го задържа, преди да продължи: — Ти си моя жена. Този път не можеш да го отречеш и искам да знаеш, че няма връщане назад. „Боньор“ се състои само от камъни, дървета и обработени поля и няма никаква стойност за мен, ако ти не си тук. Аз се нуждая от теб и няма да мога да живея, ако нарушиш обещанието, което ми даде преди минути и което те задължава да останеш с мен завинаги.

— Любов? — попита иронично Едмънд Крю. — Нима знаете какво означава тази дума?

Понякога в мъжките работи има сурова справедливост, установи с болка Рейнолд. Някога се бе заклел с обичайната си самоувереност, че ще накара Анжелика да се влюби в съпруга си, за да я принуди да избира между баща си и него. По този начин искаше да покаже на Крю какво значи да загубиш онова, което е най-важно в човешкия живот. Ето че сега Крю бе поставил Анжелика пред този избор и той трябваше да се бори за нея, ако не искаше да я загуби.