Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 176

— Дете мое — заговори с усмивка той, втренчил поглед в пламтящото лице на Анжелика, — не ми се е случвало често да венчавам по два пъти един мъж и една жена. Но твоите съмнения ти правят чест и за мен е голямо удоволствие да извърша повторно тази тържествена церемония. Моля се любовта, която ти споделяш с Рейнолд, да бъде двойно благословена, след като е двойно осветена.

Рейнолд не бе очаквал първата церемония да бъде потвърдена от свещеника пред очите на всички присъстващи. По-скоро се бе надявал видът на отец Гуле и произнасянето на брачните клетви да събудят в паметта на Анжелика някакъв спомен. Ако това не станеше, намерението му беше по-късно да насочи разговора към тази тема и свещеникът да потвърди, че именно той е извършил първата венчавка. Сега изпита искрена благодарност, че потвърждението дойде без настояване от негова страна.

Учудването и сладката радост, които се изписаха по лицето на Анжелика, го накараха да осъзнае, че си е струвало да дочака пристигането на отец Гуле, че си е струвало да забави венчавката и да поеме свързания с това риск. Той взе ръката й, докосна я с устни и й се усмихна. След това двамата устремиха погледи към олтара.

В ритуала имаше нещо много утешително. Причината беше колкото в латинските слова на литургията, в аромата на тамян и пчелен восък, в колениченето и ставането, толкова и в значението на произнесените думи. Те бяха толкова прекрасни, че сякаш осветиха мястото и времето на церемонията и възвисиха душите на всички присъстващи.

Рейнолд произнесе думите на брачната клетва високо и ясно, знаейки, че спазването на това обещание е въпрос на чест. Трепетният глас, с който отговори Анжелика, отекна като камбанен звън в ушите му. Свещеникът обяви, че от този миг нататък двамата са свързани с неразрушимите връзки на брака, Рейнолд целуна нежно горещите устни на невестата си и двамата се обърнаха към гостите си.

В този миг откъм вратата се надигна мъжки глас и заглуши аплодисментите и хора от благопожелания. Думите звучаха спокойно, но в тях имаше недвусмислен укор.

— Поздравявам те, детето ми — рече Едмънд Крю. — Много се радвам да те видя щастлива. Имам само един въпрос: кой предаде невестата на жениха?

Рейнолд замръзна на мястото си, докато Анжелика се сгърчи като ударена от гръм. Тя се обърна бавно към мъжа си и когато гладката коприна на полите й помилва глезените му, той имаше чувството, че го е опарила. В очите й светеше синият огън на презрението.

Гласът й беше спокоен, но всяка дума изплющяваше като удар с камшик и се впиваше в незащитеното му сърце.

— Ти ми каза, че е мъртъв. Може би си помислил… не, ти си знаел. Сигурна съм, че си знаел. Иначе нямаше да организираш тази втора венчавка.

Тя се обърна, избяга от него и се хвърли в прегръдките на баща си. Крю я притисна до гърдите си и изгледа напуснатия жених с мрачно презрение.

Рейнолд стисна ръка в юмрук и се запъти към мястото, където стояха бащата и дъщерята. Сигурно щеше да удари врага си, ако свещеникът не беше изтичал след него и не го беше задържал. Ръката му беше силна, въпреки годините, и Рейнолд не посмя да се помръдне. Когато заговори, думите му бяха предназначени единствено за Анжелика: