Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 178

Майка му беше застанала от лявата му страна и следеше с напрегнато лице разправията. Дебора и Майкъл стояха малко по-настрана и лицата им издаваха топло съчувствие. Останалите гости изразяваха по различен начин гнева и стъписването си.

— Знам какво е любов — заговори Рейнолд и гласът му затрепери. — Намирам я в усмивките и в погледите, във всяка въздишка или прозявка. Намирам я в нежното докосване, което отнема грозотата на един белег, което стопля и търси топлина, което не се плаши дори от кървящите рани. Любов означава да споделяш, да даваш утеха в нуждата, любовта е неудържимото сливане на сърцата и душите, което прави думите излишни или ги превръща в тежко, неразрушимо злато. Любовта означава да имаш до себе си човек, без когото всичко останало губи значението си. За мен любовта е Анжелика.

Над помещението надвисна напрегнато мълчание. Едмънд Крю не откъсваше поглед от нежелания си зет и повечето присъстващи бяха готови да се закълнат, че на лицето му е изписано съчувствие.

Ала след малко бащата на Анжелика се отърси от замислеността си и поклати глава.

— Аз съм стар и болен и не мога да се изразявам така добре като вас. Мога да кажа само едно: не мога да живея без дъщеря си и нямам намерение да се опитвам.

Просто, но подавляващо.

Рейнолд видя болката, мъката и любовта, които Анжелика изпита при тези думи, и тъй като беше почтен и предпочиташе болезнения край пред болката без край, попита спокойно:

— Отиваш ли си или оставаш, любов моя! Какво ще направиш?

Анжелика не беше страхливка. Погледът, който му отправи, беше по-искрен от очакваното и в същото време в него имаше разбиране и съчувствие, които го накараха да се почувства неловко.

— Ти ме спаси и ме утеши, Рейнолд. Обичам да се смея с теб, да седя до теб и да те гледам, да говоря и да чувам как улавяш мисълта ми, как й отговаряш и я обогатяваш. Ти събуди желанието ми и аз ти отговорих с желаната от теб страст, но това не е достатъчно. Ти ме излъга, защото това беше в твоя изгода, накара ме да вярвам, че баща ми е мъртъв, а през това време той е бил сам и болен и се е нуждаел от мен. Сега разбирам, че той все още има нужда от мен, докато ти си толкова зает със себе си, че нямаш нужда от никого.

— Това беше вярно до вчера — възрази меко Рейнолд. — Но днес е съвсем различно.

— Много ми се иска да ти повярвам, но не мога. Затова мога да дам само един отговор на въпроса, който ми зададе. И ти знаеш какъв е този отговор, знаел си го през цялото време, иначе още от самото начало щеше да играеш с открити карти.

Да, той го знаеше, но не можеше да го приеме. Стисна ръце в юмруци и направи крачка към нея.

— Останете на мястото си. — Доволен от развитието на събитията, Лорънс Едингтън излезе от сянката, където се спотайваше досега. — Не чухте ли какво каза Анжелика? След като най-после я намерихме, тя вече няма нужда от вас.